1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

هُناكَ جَلَسنا عَلَى ضِفافِ أنهارِ بابِلَ، تَذَكَّرْنا صِهْيَوْنَ فَبَكَينا.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

وَهُناكَ عَلَى صَفصافِ تِلكَ المَدِينَةِ عَلَّقْنا قَياثِيرَنا.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

فَهُنالِكَ طَلَبَ آسِرُونا مِنّا أنْ نُنشِدَ القَصائِدَ، وَأنْ نُرَنِّمَ تَرانِيمَ تَسبِيحٍ بَهِيجَةً. قالُوا: «رَنِّمُوا تَرانِيمَ صِهْيَوْنَ.»

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

فَكَيفَ لَنا أنْ نُرَنِّمَ تَرانِيمَ اللهِ فِي هَذِهِ الأرْضِ الغَرِيبَةِ؟

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

لِتَنسَ يَمِينِي كَيفَ تَعزِفُ إنْ نَسِيتُكِ يا قُدسُ.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

لِيَلتَصِقْ لِسانِي بِسَقفِ فَمِي إنْ لَمْ أتَذَكَّرْكِ دائِماً، وَإنْ لَمْ أجعَلِ القُدسَ مَصدَرَ أكبَرِ فَرَحٍ لِي!

7 П омни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

وَلَيتَ اللهَ يَذكُرُ ما فَعَلَهُ الأدُومِيُّونَ يَومَ سَقَطَتِ القُدسُ! قالُوا: «اهدِمُوها! سَوُّوها بِالأرْضِ!»

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

وَأنتِ أيضاً، يا بابِلُ، سَتُدَمَّرِينَ وَتُنهَبِينَ! مُبارَكٌ مَنْ يُجازِيكِ عَلَى ما فَعَلْتِ بِنا!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

مُبارَكٌ مَنْ يُمسِكُ بِأطفالِكِ وَيَسحَقُهُمْ عَلَى الصُّخُورِ!