1 Ю довият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

«خَطِيَّةُ يَهُوذا مَكتُوبَةٌ بِقَلَمٍ مِنْ حَدِيدٍ، كُتِبَتْ بِقَلَمٍ مَعدِنِيٍّ عَلَى لَوحِ قُلُوبِهِمْ، وَعَلَى زَوايا مَذابِحِهِمْ.

2 Д окато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

يَتَذَكَّرُ بَنُوهُمْ مَذابِحَهُمْ وَأنصابَ عَشْتَرُوتَ، بِجانِبِ الأشجارِ المُورِقَةِ عَلَى التِّلالِ العالِيَةِ،

3 О , планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

وَعَلَى المُرتَفَعاتِ وَفِي الحُقُولِ. أمّا ثَروَتُكُمْ وَكُنُوزُكُمْ، فَسَأُعطِيها لآخَرِينَ مَجّاناً، بِسَبَبِ الخَطيَّةِ الَّتِي فِي أرْضِكَ.

4 И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш <да владееш> наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

سَتَخسَرُ مِيراثَكَ الَّذِي أعطَيتُهُ لَكَ بِسَبِبِ أعمالِكَ. وَسَأجعَلُكَ تَخدِمُ أعداءَكَ فِي أرْضٍ لا تَعرِفُها. لأنَّ غَضَبِي كَنارٍ تَشتَعِلُ إلَى الأبَدِ.» الثِّقَةُ بِالله

5 Т ака казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «مَلعُونٌ مَنْ يَثِقُ بِبَشَرٍ، وَيَتَّكِلُ عَلَى النّاسِ طَلَباً للقُوَّةِ، وَيَبْتَعِدُ قَلْبُهُ عَنِ اللهِ.

6 З ащото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

سَيَصِيرُ مِثلَ شُجَيرَةٍ فِي البَرِّيَّةِ، وَلَنْ يَرَى الخَيرَ عِندَما يَجِيءُ، وَيَسكُنُ فِي الأراضِي الحارَّةِ فِي الصَّحراءِ، فِي أرْضٍ مالِحَةٍ وَغَيرِ مَسكُونَةٍ.

7 Б лагословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

مُبارَكٌ الإنسانُ الَّذِي يَثِقُ بِاللهِ ، وَيَتَّكِلُ عَلَى اللهِ.

8 З ащото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

سَيَكُونُ كَشَجَرَةٍ مَغرُوسَةٍ بِجانِبِ الماءِ، تُرسِلُ جُذُورَها بِجِوارِ النَّهرِ، وَلا تَخافُ مِنَ الحَرِّ عِندَما يَأتِي، وَهِيَ مُغَطّاةٌ بِالوَرَقِ الأخضَرِ، وَفِي سَنَةِ القَحطِ لا تَقلَقُ، وَلا تَتَوَقَّفُ عَنْ حَملِ الثَّمَرِ.

9 С ърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

«القَلبُ أخدَعُ مِنْ كُلِّ شَيءٍ، وَلا يُمكِنُ شِفاؤُهُ. مَنْ يَستَطِيعُ فَهمَهُ؟

10 А з, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

أنا اللهَ أمتَحِنُ القُلُوبَ، وَأختَبِرُ الرَّغَباتِ، كَي أُكافِئَ الإنسانَ بِحَسَبِ طُرُقِهِ وَبِحَسَبِ أعمالِهِ.

11 & lt;Каквато е> яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

مِثلُ حَجَلَةٍ تَحْضُنُ بُيوضاً لَيسَتْ لَها، هَكَذا الرَّجُلُ الَّذِي يُصبِحُ غَنِيّاً بِغَيرِ حَقٍّ. سَيَزُولُ غِناهُ فِي وَسَطِ حَياتِهِ، وَسَيَبدُو أحْمَقَ فِي النِّهايَةِ.»

12 С лавен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

عَرشٌ مَجِيدٌ مُرتَفِعٌ مِنَ البِدايَةِ هُوَ هَيكَلُنا المُقَدَّسُ.

13 Г осподи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

اللهُ هُوَ رَجاءُ إسْرائِيلَ، وَكُلُّ مَنْ يَترُكُهُ سَيُخزَى. الَّذِينَ يَبتَعِدُونَ عَنِّي فِي الأرْضِ سَتُكتَبُ أسماؤُهُمْ عَلَى الرَّملِ. كُلُّ هَذا لأنَّهُمْ تَرَكُوا اللهَ يُنبُوعَ الماءِ الحَيِّ.» شَكوَى إرْمِيا الثّالِثَة

14 И зцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.

اشفِنِي يا اللهُ ، حِينَئِذٍ، سَأُشفَى. خَلِّصْنِي، حِينَئِذٍ، سَأخلُصُ. هَذا لأنَّكَ أنتَ مَنْ أُسَبِّحُهُ.

15 Е то, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

انظُرْ كَيفَ يَقُولُونَ لِي: «أينَ كَلِمَةُ اللهِ وَوَعدُهُ؟ لِيَأتِيا.»

16 Н о аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше <явно> пред Тебе.

لَكِنِّي لَمْ أتَوَقَّفْ عَنْ أنْ أكُونَ راعِياً عِنْدَكَ، وَلَمْ أرغَبْ فِي مَجِيءِ يَومِ الكارِثَةِ. أنتَ تَعرِفُ كُلَّ ما أقُولُهُ، وَهُوَ واضِحٌ جِدّاً لَكَ.

17 Н е бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

لا تُرعِبْنِي، أنتَ مَلْجَأِي فِي وَقتِ الكارِثَةِ.

18 Н ека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.

لِيَخزَ الَّذِينَ يَتبَعُونَنِي، أمّا أنا، فَلا تَسْمَحْ بِأنْ أُخزَى. لِيَرتَعِبُوا، أمّا أنا، فَلا تَسْمَحْ بِأنْ أرتَعِبَ. اجلِبْ عَلَيهِمْ وَقتَ مُعاناةٍ، وَحَطِّمهُمْ تَحطِيماً مُضاعَفاً. حِفظُ يَومِ السَّبت

19 Т ака ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете <си>, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:

هَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ لِي: «اذْهَبْ وَقِفْ فِي بَوّابَةِ الشَّعبِ الَّتِي يَدخُلُ مِنها مُلُوكُ يَهُوذا وَمِنها يَخرُجُونَ. وَقِفْ فِي كُلِّ بَوّاباتِ مَدينَةِ القُدْسِ.»

20 С лушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

«وَقُلْ لَهُمْ: اسمَعُوا رِسالَةَ اللهِ يا كُلَّ مُلُوكِ يَهُوذا، وَكُلَّ بَنِي يَهُوذا، وَكُلَّ سُكّانِ القُدْسِ، وَيا كُلَّ الدّاخِلِينَ عَبْرَ هَذِهِ البَوّأباتِ،

21 Т ака казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹احمُوا أنفُسَكُمْ، وَلا تَحمِلُوا شَيئاً يَومَ السَّبتِ، وَلا تَدْخُلُوا البَضائِعَ عَبرَ بَوّاباتِ مَدينَةِ القُدْسِ.

22 н ито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

وَلا تُخرِجُوا البَضائِعَ مِنْ بُيُوتِكُمْ يَومَ السَّبتِ، وَلا تَعمَلُوا. خَصِّصُوا يَومَ السَّبتِ لِي كَما أمَرْتُ آباؤُكُمْ.›

23 Т е, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.

وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَسمَعُوا وَلَمْ يَفتَحُوا آذانَهُمْ، بَلْ قَسَّوْا رِقابَهُمْ وَتَجاهَلُوا وَلَمْ يَصغُوا لِكَلامِي.

24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,

لَكِنْ إنِ استَمَعتُمْ إلِيَّ، يَقُولُ اللهُ ، فَلَمْ تُدخِلُوا البَضائِعَ عَبْرَ بَوّاباتِ هَذِهِ المَدِينَةِ يَومَ السَّبتِ، بَلْ خَصَّصْتُمُ السَّبتَ لِي فَلَمْ تَعْمَلُوا فِيهِ،

25 Т огава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

فَإنَّ مُلُوكاً يَجلِسُونَ عَلَى عَرْشِ داوُدَ سَيَدْخُلُونَ عَبْرَ بَوّاباتِ القُدْسِ راكِبِينَ عَرَباتٍ وَخُيُولاً. سَيَدخُلُ هَؤُلاءِ مَعَ رُؤَسائِهِمْ وَرِجالِ يَهُوذا وَسُكّانِ مَدينَةِ القُدْسِ. وَسَتُسكَنُ هَذِهِ المَدِينَةُ إلَى الأبَدِ.

26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни <жертви>, в дома Господен.

وَسَيَأتِي أُناسٌ مِنْ مُدُنِ يَهُوذا وَمِنَ المَناطِقِ المُحِيطَةِ بِمَدينَةِ القُدْسِ، وَمِنْ أرْضِ بَنْيامِيْنَ وَمِنَ السُّهُولِ الغَربِيَّةِ وَمِنْ مِنطَقَةِ التِّلالِ وَمِنَ النَّقَبِ إلَى بَيتِ اللهِ بِذَبائِحَ وَأضاحِي وَقَرابِينَ وَبَخُورٍ وَذَبائِحِ شُكرٍ.

27 Н о ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате <с такъв> през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.

«‹وَلَكِنْ إنْ لَمْ تَستَمِعُوا إلَيَّ، بِأنْ تُخَصِّصُوا السَّبتَ لِي، وَبِأنْ لا تُدخِلُوا البَضائِعَ عَبرَ بَوّاباتِ القُدْسِ يَومَ السَّبتِ، فَسَأُشعِلُ ناراً فِي بَوّاباتِها، فَتَلتَهِمَ قِلاعَ المَدينَةِ، وَلَنْ تُطفَأ.›»