Съдии 21 ~ ﺍﻟﻘﻀﺎﺓ 21

picture

1 А Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

وَحَلَفَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي المِصْفاةِ فَقالُوا: «لَنْ يُزَوِّجَ أحَدٌ مِنّا ابْنَتَهُ لِرَجُلٍ مِنْ بَنِي بَنْيامِيْنَ.»

2 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

وَلَمّا وَصَلَ الشَّعبُ إلَى بَيتِ إيلَ، جَلَسُوا هُناكَ فِي حَضْرَةِ اللهِ. صَرَخُوا بِصَوْتٍ عالٍ وَبَكُوا بُكاءً مُرّاً.

3 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

قالُوا: «يا اللهُ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، لِماذا حَدَثَ هَذا، حَتَّى إنَّ قَبِيلَةً واحِدَةً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ فُقِدَتْ؟»

4 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха там олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

وفي اليومِ التّالي، قامَ الشَّعبُ باكِراً، وَبَنَوا مذْبَحاً هُناكَ. وقَدَّموا ذَبائِحَ صاعِدَةً وذبائِحَ سَلامٍ.

5 Т огава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

ثُمَّ قالَ بَنو إسْرائِيلَ: «مَنْ مِنْ قَبائِلَ إسْرائِيلَ لَمْ تَصْعَدْ إلَى الاجْتِماعِ فِي حَضرَةِ اللهِ ؟» فَقَدْ أقْسَمُوا قَسَماً عَظِيماً بِأنَّ كُلَّ مَنْ لَمْ يَصْعَدْ إلَى الاجْتِماعِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي المِصْفاةِ: «يَنْبَغِي أنْ يُقْتَلَ.»

6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израиля.

لَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ أحَسُّوا بِالحُزْنِ عَلَى أقرِبائِهِمْ بَنِي بَنْيامِيْنَ وَقالُوا: «قُطِعَت قَبِيلَةٌ واحِدَةٌ اليَومَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ.

7 К акво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

فَماذا نَعمَلُ مَعَ النّاجِينَ مِنْهُمْ فِي مَسْألَةِ الزَّوجاتِ؟ فَقَدْ أقْسَمْنا بِاللهِ أنْ لا نُزَوِّجَهُمْ مِنْ بَناتِنا.»

8 З атова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

ثُمَّ قالُوا: «هَلْ هُناكَ قَبِيلَةٌ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ لَمْ تَصْعَدْ لِلاجتِماعِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي المِصفاةِ؟» فَوَجَدُوا أنَّهُ لَمْ يَأتِ أحَدٌ إلَى المُخَيَّمِ لِلاجتِماعِ مِنْ يابِيشِ جِلْعادَ.

9 З ащото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

فَعِندَما أجرُوا عَمَلِيَّةَ التَّفَقُّدِ لِمَعرِفَةِ الغائِبِينَ، لَمْ يَجِدُوا هُناكَ أحَداً مِنْ يابِيشِ جِلْعادَ.

10 З а това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

فَأرسَلَتِ الجَماعَةُ اثنَي عَشَرَ ألفَ جُندِيٍّ إلَى هُناكَ، وَأمَرُوهُمْ: «اذهَبُوا وَاقتُلُوا سُكّانَ يابِيشَ جِلْعادَ بِالسُّيُوفِ، مَعَ النِّساءِ وَالصِّغارِ.

11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

وَهَذا هُوَ ما يَنْبَغِي أنْ تَفعَلُوهُ: اقتُلُوا كُلَّ ذَكَرٍ، وكُلَّ امْرأةٍ عاشَرَتْ رَجُلاً. أمّا العَذارَى فَحافِظُوا عَلَى حَياتِهِنَّ.»

12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

فَوَجَدُوا بَينَ سُكّانِ يابِيشَ جِلْعادَ أربَعَ مِئَةِ شابَّةٍ عَذْراءَ لَمْ يُعاشِرْنَ أيَّ رَجُلٍ. فَأحضَرُوهُنَّ إلَى المُخَيَّمِ فِي شِيلُوهَ فِي أرْضِ كَنْعانَ.

13 Т огава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

ثُمَّ أرسَلَتِ الجَماعَةُ كُلَّها رِسالَةً إلَى البَنْيامِيْنِيِّينَ الَّذِينَ عِنْدَ صَخرَةِ رِمُّونَ، وَصالَحُوهُمْ.

14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха оставили живи от Явис галаадските жени; но пак не им стигнаха.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، عادَ بَنُو بَنْيامِيْنَ، فَأعطُوهُمُ النِّساءَ النّاجِياتِ مِنْ نِساءِ يابِيشَ جِلْعادَ. لَكِنَّ عَدَدَ النِّساءِ لَمْ يَكُنْ كافِياً لَهُمْ.

15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

فَأحَسَّ الشَّعبُ بِالحُزْنِ عَلَى بَنْيامِيْنَ لِأنَّ اللهَ قَدْ صَنَعَ شَرْخاً بَينَ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

وَقالَ شُيُوخُ الجَماعَةِ: «ماذا نَعمَلُ مَعَ الباقِينَ بِشَأْنِ الزَّوجاتِ، فَقَدْ قُضِيَ عَلَى النِّساءِ فِي قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ؟»

17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

فَقالُوا: «لِنُخَصِّصْ مِيراثاً لِلنّاجِينَ مِنْ بَنِي بَنْيامِيْنَ، حَتَّى لا تُمحَى قَبِيلَةٌ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

لَكِنْ لا يُمكِنُنا أنْ نُزَوِّجَهُمْ مِنْ بَناتِنا.» فَقَدْ سَبَقَ أنْ أقسَمَ بَنُو إسْرائِيلَ وَقألُوا: «مَلعُونٌ مَنْ يُزَوِّجُ ابنَتَهُ مِنْ بَنْيامِيْنِيٍّ.»

19 Т огава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

فَقالُوا: «اسْمَعُوا، يُقامُ عِيدٌ سَنَوِيٌّ تَكرِيماً للهِ فِي شِيلُوهَ، إلَى الشِّمالِ مِنْ بَيتِ إيلَ، وَإلَى الشَّرْقِ مِنَ الطَّرِيقِ الرَّئِيسِيَّةِ الَّتِي تَصعَدُ مِنْ بَيتِ إيلَ إلَى شَكيمَ، وَإلَى الجَنُوبِ مِنْ لَبُونَةَ.»

20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

وَقالُوا لِلبَنْيامِيْنِيِّينَ: «اذهَبُوا وَاختَبِئُوا فِي الكُرُومِ.

21 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

وَانْتَظِرُوا إلَى أنْ تَخرُجَ بَناتُ شِيلُوهَ لِلرَّقْصِ. ثُمَّ اخرُجُوا مِنَ الكُرُومِ. وَليُمسِكْ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ لَهُ زَوجَةً مِنْ بَناتِ شِيلُوهَ، وَاذهَبُوا بِهُنَّ إلَى أرْضِ بَنْيامِيْنَ.

22 И когато бащите им или братята им, дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

وَحِينَ يَأْتِي آباؤُهُنَّ لِكَي يَشْكُوا إلَينا، سَنَقُولُ لَهُمْ: ‹أشفِقُوا عَلَيهِمْ مِنْ أجلِنا، فَنَحنُ لَمْ نَأخُذْ زَوجاتٍ لِأحَدٍ مِنْهُمْ فِي الحَربِ، وَأنْتُمْ لَمْ تُعطُوهُمْ بَناتِكُمْ طَوْعاً، فَلَمْ تَكْسِرُوا قَسَمَكُمْ.›»

23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха< изново> градовете и живееха в тях.

فَفَعَلَ البَنْيامِيْنِيُّونَ هَكَذا. وَأخَذَ كُلُّ واحِدٍ مِنْهُمْ زَوجَةً مِنَ الرّاقِصاتِ اللَّواتِي خَطَفُوهُنَّ. ثُمَّ مَضَوْا وَعادُوا إلَى أرْضِهِمْ. وَأعادُوا بِناءَ مُدُنِهِمْ. وَاسْتَقَرُّوا فِيها.

24 Т огава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

فَذَهَبَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ هُناكَ فِي ذَلِكَ اليَومِ، كُلٌّ إلَى قَبِيلَتِهِ وَعَشِيرَتِهِ، وَخَرَجَ كُلُّ واحِدٍ مِنْ هُناكَ إلَى أرْضِهِ.

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، لَمْ يَكُنْ هُناكَ مَلِكٌ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ. وَكانَ كُلُّ واحِدٍ يَعمَلُ ما يَراهُ مُناسِباً.