1 ( По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

نَجِّنِي يا اللهُ! فَقَدْ تَلاشَى الأتقِياءُ! وَاختَفَى كُلُّ الأُمَناءِ مِنْ بَيْنِهِمْ.

2 В секи говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

لا يَتَحَدَّثُ النّاسُ إلّا بِالتَّوافِهِ. وَلا يُفَكِّرُونَ إلّا بِأكاذِيبِ النِّفاقِ. هَذا ما يُحَدِّثُ بِهِ بَعْضُهُمْ بَعْضاً!

3 Г оспод ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

لَيْتَ اللهَ يَقطَعُ تِلْكَ الشِّفاهَ الكاذِبَةَ، وَتِلكَ الألسِنَةَ المُتَفاخِرَةَ.

4 & lt;На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

يَقُولُونَ: «نَعرِفُ كَيفَ نَستَخدِمُ ألسِنَتَنا وَنَنتَصِرُ. شِفاهُنا تَحْتَ سَيطَرَتِنا، فَمَنْ يَتَسَيَّدَ عَلَينا؟»

5 П оради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

«لِأنَّ المَساكِينَ قَدْ سُلِبُوا، وَالبائِسِينَ يَئِنُّونَ ألَماً، سَأقُومُ، يَقُولُ اللهُ. سَأُعطِيهِمِ الأمانَ الَّذِي يَتُوقُونَ إلَيهِ.»

6 Г осподните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

وُعُودُ اللهِ نَقِيَّةٌ، مِثلَ الفِضَّةِ المُصَفّاةِ فِي فُرنٍ، المُنَقّاةِ سَبْعَ مَرّاتٍ.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

احْمِ المَساكِينَ يا اللهُ. وَاحفَظْهُمْ مِنْ هَذا الجِيلِ الشِّرِّيرِ إلَى الأبَدِ.

8 П ри все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

يَختالُ الأشرارُ حَولَنا. حِينَ يُمْتَدَحُ ما هُوَ تافِهٌ بَينَ البَشَرِ.