1 Д а се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

لا يَنبَغِي أنْ تَضطَرِبَ قُلُوبُكُمْ. آمِنُوا بِاللهِ دائِماً وَآمِنُوا بِي.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

فِي بَيتِ أبِي غُرَفٌ كَثِيرَةٌ. وَلَوْ لَمْ يَكُنِ الأمرُ كَذَلِكَ، لأخبَرْتُكُمْ. أنا ذاهِبٌ إلَى هُناكَ لِأُهَيِّئَ مَكاناً لَكُمْ.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

وَبَعدَ أنْ أذْهَبَ وَأُهَيِّئَ لَكُمُ المَكانَ، سَآتِي ثانِيَةً وَآخُذُكُمْ، حَتَّى تَكُونُوا مَعِي حَيثُ أكُونُ.

4 И вие знаете за къде отивам и пътя.

أنتُمْ تَعرِفُونَ الطَّرِيْقَ إلَى حَيثُ أنا ذاهِبٌ.»

5 Т ома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

فَقالَ لَهُ تُوما: «نَحنُ لا نَعرِفُ إلَى أينَ أنتَ ذاهِبٌ يا رَبُّ! فَكَيفَ يُمكِنُنا أنْ نَعرِفَ الطَّرِيقَ؟»

6 И сус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أنا هُوَ الطَّرِيِقُ وَالحَقُّ وَالحَياةُ. لا أحَدَ يَأْتِي إلَى الآبِ إلّا بِي.

7 А ко бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

لَو عَرَفْتُمُونِي لَعَرَفتُمْ أبِي أيضاً. وَمُنذُ الآنَ أنتُمْ تَعرِفُونَهُ وَقَدْ رَأيْتُمُوهُ.»

8 Ф илип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.

فَقالَ لَهُ فِيلِبُّسُ: «يا رَبُّ، أرِنا الآبَ، وَهَذا يَكفِيْنا.»

9 И сус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أمضَيْتُ مَعكُمْ كُلَّ هَذِهِ المُدَّةِ الطَّوِيلَةِ، وَمازِلتَ لا تَعرِفُنِي يا فِيلِبُّسُ؟ مَنْ رَآنِي فَقَدْ رَأى الآبَ أيضاً، فَكَيفَ تَقُولُ: ‹أرِنا الآبَ›؟

10 Н е вярваш ли, че Аз съм в Отца, и <че> Отец <е> в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си <ги> говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

ألا تُؤمِنُ أنِّي أنا فِي الآبِ وَأنَّ الآبَ فِيَّ؟ ما أُكَلِّمُكُمْ بِهِ لا أتَكَلَّمُ بِهِ مِنْ عِندِي، فَالآبُ الَّذِي يَحيا فِيَّ هُوَ يَعمَلُ أعمالَهُ.

11 В ярвайте Ме, че Аз съм в Отца и <че> Отец <е> в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

صَدِّقُونِي حِينَ أقُولُ إنِّي أنا فِي الآبِ وَإنَّ الآبَ فِيَّ، وَإلّا فَصَدِّقُونِي بِناءً عَلَى الأعمالِ نَفسِها.

12 И стина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: مَنْ يُؤمِنُ بِي، سَيَعمَلُ أيضاً الأعمالَ الَّتِي أعمَلُها أنا، بَلْ وَسَيَعمَلُ أعظَمَ مِنها لِأنِّي ذاهِبٌ إلَى الآبِ.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

وَسَأفعَلُ لَكُمْ كُلَّ ما تَطلُبُونَهُ باسْمِي، لِكَي يَتَمَجَّدَ الآبُ بِالابْنِ.

14 А ко поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

إنْ طَلَبتُمْ مِنِّي شَيئاً باسْمِي، فَإنِّي سَأفعَلُهُ.» الوَعدُ بِالرُّوحِ القُدُس

15 А ко Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

«إنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَنِي فَسَتُطِيْعُونَ وَصايايَ.

16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

وَسَأطلُبُ مِنَ الآبِ، وَسَيُعطِيكُمْ مُعِيْناً آخَرَ لِيَظَلَّ مَعَكُمْ إلَى الأبَدِ.

17 Д ухът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

هُوَ رُوحُ الحَقِّ الَّذِيْ لا يَستَطِيْعُ العالَمُ أنْ يَقبَلَهُ، لِأنَّهُ لا يَراهُ وَلا يَعرِفُهُ. أمّا أنتُمْ فَتَعرِفُونَهُ لِأنَّهُ يَحيا مَعكُمْ وَسَيَكُونُ فِيكُمْ.

18 Н яма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

لَنْ أترُكَكُمْ مِثلَ اليَتامَى، فَأنا آتٍ إلَيْكُمْ.

19 О ще малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

بَعدَ قَلِيلٍ لَنْ يَعُودَ العالَمُ يَرانِي، أمّا أنتُمْ فَسَتَرَوْنَنِي وَسَتَحيَونَ لِأنِّي أنا أحَيا.

20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، سَتَعرِفُونَ أنِّي أنا فِي الآبِ، وَأنَّكُمْ أنتُمْ فِيَّ، وَأنِّي أنا فِيْكُمْ.

21 К ойто има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

مَنْ يَقبَلُ وَصايايَ وَيُطِيْعُها، فَهُوَ الَّذِي يُحِبُّنِي. وَمَنْ يُحِبُّنِي سَيُحِبُّهُ أبِي، وَأنا أيضاً سَأُحِبُّهُ وَسَأُعلِنُ لَهُ ذاتِي.»

22 Ю да (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

فَقالَ لَهُ يَهُوذا، وَهُوَ غَيْرُ يَهُوذا الإسْخَريُوطِيِّ: «يا رَبُّ، لِماذا تَنوِي أنْ تُظهِرَ نَفسَكَ لَنا نَحنُ وَلَيْسَ لِلعالَمِ؟»

23 И сус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

أجابَهُ يَسُوعُ: «إنْ أحَبَّنِي أحَدٌ، فَسَيَحفَظُ كَلامِي، وَسَيُحِبُّهُ أبِي، وَسَنَأْتِي إلَيْهِ، وَنَسكُنُ مَعَهُ.

24 К ойто не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

مَنْ لا يُحِبُّنِي، لا يُطِيْعُ كَلامِي. الكَلامُ الَّذِي تَسمَعُونَهُ لَيْسَ مِنِّي، لَكِنَّهُ مِنَ الآبِ الَّذِي أرسَلَنِي.

25 Т ова ви изговорих докато <още> пребъдвам с вас.

حَدَّثْتُكُمْ بِهَذِهِ الأُمُورِ وَأنا بَعدُ مَعَكُمْ.

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

لَكِنَّ المُعِيْنَ، الرُّوحَ القُدُسَ الَّذِي سَيُرسِلُهُ الآبُ إلَيْكُمْ باسْمِي، هُوَ سَيُعَلِّمُكُمْ كُلَّ شَيءٍ، وَسَيُذَكِّرُكُمْ بِكُلِّ ما قُلْتُهُ لَكُمْ.»

27 М ир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

«أتْرُكُ لَكُمْ سَلاماً. أُعطِيْكُمْ سَلامِي أنا. لا أُعطِيْكُمْ سَلاماً كَالَّذِي يُعطِيْهِ العالَمُ. فَلا تَضطَرِبْ قُلُوبُكُمْ أوْ تَجبُنْ.

28 Ч ухте как Аз ви рекох, отивам си, и <пак> ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

سَمِعْتُمُونِي أقُولُ لَكُمْ إنِّي ذاهِبٌ ثُمَّ إنِّي آتٍ إلَيْكُمْ ثانِيَةً. إنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَنِي افرَحُوا لِأنِّي ذاهِبٌ إلَى الآبِ، فَالآبُ أعظَمُ مِنِّي.

29 И сега ви казах <това> преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

ها أنا قَدْ أخبَرْتُكُمُ الآنَ قَبلَ أنْ يَحدُثَ هَذا، وَذَلِكَ لِكَيْ تُؤمِنُوا حِيْنَ يَحدُثُ.

30 А з няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на свят. Той няма нищо в Мене;

«لَنْ أُطِيلَ الكَلامَ مَعَكُمُ الآنَ، لِأنَّ الَّذِي يَسُودُ عَلَى هَذا العالَمِ آتٍ، وَلَكِنْ لَيْسَ لَهُ قُوَّةٌ عَلَيَّ.

31 н о <това става>, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.

لَكِنَّ هَذِهِ الأُمُورَ تَحدُثُ لِكَيْ يَعرِفَ العالَمُ أنِّي أُحِبُّ الآبَ، وَأنِّي أفعَلُ تَماماً كَما أوصانِي. انهَضُوا الآنَ وَلْنَنطَلِقْ مِنْ هُنا.»