1 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

2 А ко някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

«إذا ارْتَكَبَ أحَدٌ خَطَأً ضِدَّ اللهِ ، فَكَذَبَ بِشَأْنِ أمانَةٍ أُعطِيَتْ لَهُ أوْ قَرضٍ أوْ سَرِقَةٍ، أوِ احتالَ عَلَى جارِهِ،

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо <съгреши той> между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

أوْ وَجَدَ شَيئاً فَكَذَبَ بِشَأْنِهِ، أوْ حَلَفَ كَذِباً بِشَأْنِ أيِّ أمرٍ يُمكِنُ للإنْسانِ أنْ يَفعَلَهُ فَيُخطِئَ بِهِ،

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

فَإنَّهُ يَكُونُ مُذنِباً. يَنبَغِي أنْ يُعِيدَ ما سَرَقَهُ أوِ احتالَ لِأخذِهِ أوِ الأمانَةَ الَّتِي أعطاها شَخصٌ لَهُ لِيَحتَفِظَ بِها أوِ الشَّيءَ الضّائِعَ الَّذِي وَجَدَهُ،

5 и ли какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

أوْ أيَّ شَيءٍ أقسَمَ كَذِباً بِشَأْنِهِ. فَلْيَدْفَعِ الثَّمَنَ الأصلِيَّ وَيُضِيفَ مِقدارَ خُمْسِهِ، وَيَدفَعُهُ لِصاحِبِ الشَّيءِ فِي اليَومِ الَّذِي يَتِمُّ فِيهِ إثباتُ ذَنبِهِ.

6 П ри свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, в принос за престъпление;

ثُمَّ يُقَدِّمُ لِلكاهِنِ تَقدِمَةَ ذَنبٍ للهِ كَبْشاً لا عَيبَ فِيهِ مِنَ الغَنَمِ ثَمَنُهُ يُعادِلُ القِيمَةَ الرَّسْمِيَّةِ لِذَبِيحَةِ الذَّنبِ.

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

فَيُكَفِّرُ عَنهُ الكاهِنُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، فَتُغفَرَ لَهُ كُلُّ الأُمُورِ الَّتِي عَمِلَها وَاعْتُبِرَ مُذنِباً بِها.» الذَّبيحَةُ الصّاعدَة

8 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

9 З аповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.

«أوصِ هارُونَ بِما يَلِي: هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ تَقدِمَةِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ: يَنبَغِي أنْ تَبقَى تَقدِمَةُ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ عَلَى المَوقِدِ فَوقَ المَذبَحِ طُولَ اللَّيلِ وَحَتَّى الصَّباحِ، وَيَنبَغِي أنْ تَبقَى النّارُ مُشتَعِلَةً فِيها.

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара.

وَيَرتَدِي الكاهِنُ رِداءَهُ الكِتّانِيَّ وَسِروالَهُ الكِتّانِيَّ، ثُمَّ يُزِيلُ الرَّمادَ المُتَبَقِّيَ مِنَ النّارِ مِنْ تَقدِمَةِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ عَلَى المَذبَحِ وَيَضَعُهُ إلَى جانِبِ المَذبَحِ.

11 Т огава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

ثُمَّ يَخلَعُ ثِيابَهُ وَيَرتَدِيَ ثِياباً أُخْرَى وَيَأخُذُ الرَّمادَ إلَى مَكانٍ طاهِرٍ خارِجَ المُخَيَّمِ.

12 А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.

يَنْبَغِي أنْ تَبقَى النّارُ الَّتِي عَلَى المَذبَحِ مُشتَعِلَةً وَلا تَنطَفِئَ. يَضَعُ الكاهِنُ خَشَباً عَلَيها كُلَّ صَباحٍ، وَيُرَتِّبُ تَقدِمَةَ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، وَيَحرِقُ شَحمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ عَلَيهِ.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.

فَتَبقَى النّارُ مُشتَعِلَةً عَلَى المَذبَحِ وَلا تَنطَفِئُ. تَقدِمَةُ الطَّحِين

14 Е то и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.

«وَهَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ تَقدِمَةِ الطَّحِينِ: يُقَدِّمُها أبْناءُ هارُونَ فِي حَضْرَةِ اللهِ مُقابِلَ المَذبَحِ.

15 И <свещеникът>, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу.

يَأخُذُ الكاهِنُ مِلءَ كَفِّهِ مِنَ الطَّحِينِ الجَيِّدِ وَزَيتٍ وَكُلِّ البَخُورِ، وَيُحرِقُهُ كَعَلامَةٍ عَلَى المَذبَحِ، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

يُمْكِنُ لِهارُونَ وَأبنائِهِ أنْ يَأكُلُوا بَقِيَّتَهُ، لَكِنْ مِنْ دُونِ خَمِيرَةٍ، وَفِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ: فِي ساحَةِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

17 Д а се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

لا يُخبَزُ بِخَمِيرَةٍ. فَقَدْ أعطَيتُ الكَهَنَةَ هَذا الطَّحِينَ كَنَصِيبٍ لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِي. إنَّهُ نَصيبٌ مُخَصَّصٌ لَهُمْ بِالكامِلِ كَذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ وَتَقدِمَةِ الذَّنبِ.

18 В сяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

يُسْمَحُ لِأيِّ ذَكَرٍ مِنْ نَسلِ هارُونَ أنْ يَأكُلَ مِنْهُ كَنَصِيبٍ دائِمٍ لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ. وَلا يَمَسُّ هَذِهِ التَّقدِماتِ إلّا المُقَدَّسُونَ.» تَقدِمَةُ الكَهَنَةِ مِنَ الطَّحِين

19 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

20 Е то приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер.

«هَذِهِ هِيَ التَّقدِمَةُ الَّتِي عَلَى هارُونَ وَأبْنائِهِ أنْ يُقَدِّمُوها للهِ فِي اليَومِ الَّذِي يُمسَحُ فِيهِ كاهِناً: عُشْرَ قُفَّةٍ مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ كَتَقدِمَةِ طَحِينٍ دائِمَةٍ مُنتَظَمَةٍ، نِصفُها فِي الصَّباحِ وَنِصفُها فِي المَساءِ.

21 Н а тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.

يَنبَغِي أنْ تُجَهَّزَ التَّقدِمَةُ مَعَ زَيتٍ. يُخلَطُ الطَّحِينُ جَيِّداً بِالزَّيتِ ثُمَّ يُخبَزُ عَلَى الصّاجِ، ثُمَّ تُقَدَّمُ تَقدِمَةَ الحُبُوبِ قِطَعاً مَخبُوزَةً، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

22 О нзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

«الكاهِنُ الَّذِي يُمْسَحُ مِنْ نَسلِ هارُونَ لِيَخلِفَ هارُونَ، يَسْتَمِرُّ بَتَقْديمِ هَذِهِ التَّقدِمَةَ للهِ فَرِيضَةً دائِمَةٌ. وَيَنبَغِي إحْراقُها بِالكامِلِ.

23 В секи хлебен принос<, принесен> от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

كُلُّ تَقدِمَةٍ يُقَدِّمُها الكاهِنُ تُحرَقُ بِالكامِلِ، وَلا تُؤْكَلُ.» ذَبِيحَةُ الخَطِيَّة

24 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

25 Г овори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.

«قُلْ لِهارُونَ وَأبْنائِهِ هَذِهِ التَّعلِيماتِ بِشأنِ شَرِيعَةِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ: فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ، تُذْبَحُ ذَبِيحَةُ الخَطِيَّةِ فِي حَضْرَةِ اللهِ. إنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

وَالكاهِنُ الَّذِي يُقَدِّمُ ذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ، يَأكُلُها فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ، فِي ساحَةِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

27 В сичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място.

وَكُلُّ شَخصٍ أوْ شَيءٍ يَمَسُّ لَحمَها يَصِيرُ مُقَدَّساً. «فَإنْ رُشَّ مِنْ دَمِ الذَّبِيحَةِ عَلَى أيَّةِ ثِيابٍ، يَنْبَغِي أنْ تُغْسَلَ فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ.

28 А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.

وَكُلُّ وِعاءٍ مِنْ خَزَفٍ تُطبَخُ ذَبِيحَةُ الخَطِيَّةِ فِيهِ يَنبَغِي كَسْرُهُ. وَإنْ طُبِخَتْ فِي وِعاءٍ نُحاسِيٍّ، يَنبَغِي غَسلُهُ وَشَطفُهُ بِالماءِ.

29 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да яде от него; то е пресвето.

«يُمكِنُ لِكُلِّ ذَكَرٍ مِنَ الكَهَنَةِ أنْ يَأكُلَ مِنْ هَذِهِ الذَّبيحَةِ. إنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

وَأمّا كُلُّ ذَبائِحِ الخَطِيَّةِ الَّتِي يُجلَبُ دَمُها إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِعَمَلِ كَفّارَةٍ فِي المَكانِ المُقَدَّسِ، فَلا يَنبَغِي أنْ تُؤكَلَ، بَلْ لِتُحرَقْ بِالنّارِ.