1 Г осподното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

وَتَكَلَّمَ اللهُ لِيُوئِيلَ بِنِ فَثُوئِيلَ، فَقالَ:

2 С лушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви?

اسْمَعُوا هَذا أيُّها الشُّيُوخُ، وَاسمَعُوا أيُّها السّاكِنُونَ فِي الأرْضِ: هَلْ حَدَثَ كَهَذا فِي أيّامِكُمْ، أوْ فِي أيّامِ آبائِكُمْ؟

3 Р азкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение.

أخبِرُوا أولادَكُمْ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ، وَلِيُخْبِرْ أولادُكُمْ أولادَهُمْ، وَأولادُهُمُ الجِيلَ التّالِيَ لَهُمْ.

4 К аквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

ما تَرَكَهُ الجَرادُ القاطِعُ أكَلَتهُ أسرابُ الجَرادِ، وَما تَرَكَتْهُ أسْرابُ الجَرادِ، أكَلَتهُ الجَنادبُ، وَما تَرَكَتهُ الجَنادبُ أكَلَهُ الجَرادُ المُخَرِّبُ! غَزوُ الجَراد

5 И зтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

استَيقِظُوا أيُّها السُّكارَى وَابكُوا. وَنُوحُوا يا شارِبِي الخَمرِ لأنَّ الخَمرَ أُخِذَت مِنْ أفواهِكُمْ.

6 П онеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

لأنَّ أُمَّةً عَظِيمَةً وَعَدَدُها لا يُحصَى قَدِ اجتاحَتِ أرْضِي. أسنانُها كَأسنانِ الأسَدِ، وَلَها أنيابٌ كَأنيابِ الأسَدِ.

7 О пустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

حَوَّلُوا كَرمَتِي إلَى خَرابٍ، وَتِينَتِي إلَى جِذعٍ أجرَدَ. قَشَّرُوا لِحاءَها بِالكامِلِ وَألْقَوْهُ بَعِيداً، وَجَعَلُوا أغصانَها بِيضاً. بُكاءُ الشَّعب

8 П лачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

نُوحِي كَعَرُوسٍ فِي ثِيابِ الحُزنِ عَلَى مَوتِ عَرِيسِها الشّابِّ.

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

انقَطَعَت تَقدِماتُ الطَّعامِ وَالشَّرابِ مِنَ بَيتِ اللهِ. الكَهَنَةُ، خُدّامُ اللهِ ، يَنُوحُونَ.

10 З апустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

الحُقُولُ تَلِفَتْ، وَالأرْضُ تَنُوحُ لأنَّ الحُبُوبَ تَلِفَتْ، وَالْنَّبِيذُ جَفَّ، وَالزَّيتُ الجَيِّدُ فَرَغَ.

11 П осрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

اذبُلُوا أيُّها الفَلّاحُونَ، نُوحُوا أيُّها الكَرّامُونَ عَلَى القَمحِ وَالشَّعِيرِ، لأنَّهُ قَدْ تَلِفَ الحَصادُ فِي الحَقلِ.

12 Л озата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

جَفَّتِ الكَرمَةُ، وَالَّتِينُ ذَبُلَ. يَبِسَ الرُّمّانُ، بَلْ وَحَتَّى النَّخِيلُ وَشَجَرُ التُّفّاحِ. كُلُّ أشجارِ الحَقلِ قَدْ جَفَّتْ. وَجَفَّتِ السَّعادَةُ فِي النّاسِ.

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

البَسُوا الخَيشَ حُزْناً وَابكُوا أيُّها الكَهَنَةُ، وَنُوحُوا يا مَنْ تُجَهِّزُونَ الذَّبائِحَ. ادخُلُوا يا خُدّامَ إلَهِي وَاقضُوا اللَّيلَ بِثِيابِ الخَيشِ، لأنَّ تَقدِماتِ الطَّعامِ وَالشَّرابِ انقَطَعَتْ عَنْ هَيكَلِ إلَهِكُمْ. خَرابُ الجَراد

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

عَيِّنُوا وَقتاً للصَّومِ. ادعُوا إلَى اجتِماعٍ. اجمَعُوا الشُّيُوخَ وكُلَّ سُكّانِ الأرْضِ إلَى هَيكَلِ إلَهِكُمْ ، وَاصرُخُوا إلَى اللهِ.

15 У ви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

سَيَكُونُ يَوماً رَدِيئاً، لأنَّ يَومَ اللهِ قَرِيبٌ، وَسَيُؤتَى بِخَرابٍ عَظِيمٍ مِنَ القَدِيرِ.

16 Н е отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

ألَمْ يَنقَطِعْ طَعامُنا أمامَ أعْيُنِنا؟ وَزالَتِ الأفراحُ وَالبَهجَةُ مِنْ هَيكَلِ إلَهِنا.

17 С емената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

جَفَّتِ البُذُورُ فِي التُّرابِ، خَرِبَتْ مَخازِنُ القَمحِ، انهَدَمَتِ المَخازِنُ لأنَّ القَمحَ قَدْ جَفَّ.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

يا لأنينِ القُطعانِ! يا لِتَيَهانِ قُطعانِ الأبقارِ لأنَّ لَيسَ لَها مَرعَىً! وَحَتَّى قُطْعانُ الغَنَمِ هَلَكَتْ.

19 Г осподи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

أصرُخُ إلَيكَ يا اللهُ ، لأنَّ النّارَ التَهَمَتْ مَراعِي البَرِّيَّةِ، وَلَهِيباً أشعَلَ كُلَّ أشجارِ الحُقُولِ.

20 Д аже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

حَتَّى حَيواناتُ البَرِّيَّةِ تَصرُخُ إلَيكَ، لأنَّ الجَداوِلَ جَفَّتْ، وَالنّارُ التَهَمَتْ مَراعِي البَرِّيَّةِ.