1 Т огава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

رَنَّمَ داوُدُ كَلِماتِ هَذِهِ الأُنْشُودَةَ للهِ يَوْمَ أنْقَذَهُ اللهُ مِنْ شاوُلَ وَمِنْ جَمِيعِ أعْدائِهِ،

2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

فَقالَ: « اللهُ صَخْرَتِي وَحِصْنِي وَمُنْقِذِي الأمِيْنُ.

3 Б ог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

هُوَ إلهِي، هُوَ الصَّخرَةُ الّتي ألتَجئُ إليها. اللهُ دِرعِي. قُوَّتُهُ تُنْقِذُني وَتَنْصُرُنِي. اللهُ مَلْجَأِي المُرْتَفِعُ، وَمَلاذِيَ الأمينُ، هُوَ مُنْقِذِي. يُنْقِذُني مِنَ الأعْداءِ العُنَفاءِ.

4 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

دَعَوْتُ الله الذي يَسْتَحِقُّ التَّسْبيحَ، فخَلَصْتُ مِنْ أعْدائي!

5 З ащото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

«أحاطَتْ أمْواجُ المَوتِ بِي، وَهاجَمَتنِي سُيُولُ الهَلاكِ.

6 В ръзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

حِبالُ الهاوِيَةِ كُلُّها كانَتْ حَولِي. وَأفخاخُ المَوتِ مِنْ أمامِي.

7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.

في ضِيقي دَعَوتُ اللهَ ، دَعَوتُ إلهي. فسَمِعَ مِنْ هَيكَلِهِ صَوْتِي. وَدَخَل صُراخِي أُذُنَيْهِ.

8 Т огаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

ثمَّ اهْتزَّتِ الأرْضُ وَارْتَجَفَتْ! السَّماءُ تَحَرَّكَتْ وَارْتَجَّتْ، لأنَّهُ غَضِبَ!

9 Д им се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

مِنْ أنفِهِ خَرَجَ الدُّخانُ، ونارٌ مُشْتَعِلةٌ انْطَلَقَتْ مِنْ فَمِهِ، وَاتَّقَدَتْ مِنْها الجَمْرُ.

10 Т ой сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

شَقَّ اللهُ السماءَ! وَقَفَ فَوْقَ غَيْمَةٍ سَميكةٍ داكنةٍ!

11 В ъзседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

كانَ يَطيرُ مُمتَطِياً مَلائِكَةَ الكَرُوبِيمَ المُحَلِّقةَ، وقدِ امْتطى الرّيحَ.

12 П оложи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

لفَّ اللهُ الغيومَ الدّاكِنَةَ مِنْ حَولِهِ، كَما لَوْ كانَتْ خَيمَةً. جَمَعَ المِياهَ فِي الغُيومِ.

13 О т святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

انطلقَتِ الجَمراتُ كَالفَحْمِ المُشْتَعِلِ من الضَّوْءِ السّاطِعِ مِنْ حَولِهِ!

14 Г ръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

أرْعَدَ الله في السَّماءِ، وسمَّعَ العليُّ صوتَهُ.

15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

وَأطلَقَ سِهامَهُ وشتَّتَ العدوَّ. أرْسَلَ اللَّه بُرُوقَهُ، فَتفرَّقَ النّاسُ مُرْتَبِكِينَ وَفِي حَيرَةٍ.

16 Т огава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

«تكَلَّمْتَ يا اللهُ بِقوَّةٍ، ومن فمِكَ هبَّتْ ريحٌ قويَّةٌ، فتراجَعَتِ المِياهُ، حَتَّى رأينا قَعْرَ البحرِ، وَأسُسَ الأرْضِ.

17 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

«مَدَّ ذِراعَهُ مِنْ عَليائِهِ، وَأمْسَكَ بِي، وَسَحَبَنِي مِنَ المِياهِ العَمِيقَةِ المُنْدَفِعةِ.

18 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

خلَّصَني مِنْ أعْدائِي الذينَ هُمْ أقْوَى مِنِّي. أنقذَني مِنْ مُبغِضِيَّ، فَقَدْ كانُوا أقَوَى مِنْ أنْ أُواجَهَهُمْ وَحدِي.

19 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

وَقَعْتُ فِي مُصِيبَةٍ، وَهاجَمَنِي أعْدائِي، لَكِنَّ اللهَ سَنَدَنِي وَأعانَنِي.

20 И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

اللهُ يُحِبُّني، لِذا أنْقَذَني، وَأخَذَنِي إلَى مَكانٍ أمِينٍ لا ضِيقَ فِيهِ.

21 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

سَيكافئُنِي اللهُ لأنني فعَلْتُ الصّوابَ، لَمْ أقْتَرِفْ أيَّ خطأٍ، لِذا سَيَصْنَعُ الأشياءَ الحَسَنَةَ لي.

22 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

لأنْني مَشَيتُ فِي سُبُلِ اللهِ ، وَلَمْ أُخْطِئْ إلَى إلَهِي كَالأشرارِ.

23 З ащото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

أذكُرُ دائِماً شرائعَهُ وَأتأمَّلُ بها، وَلا أحِيدُ عَنها!

24 Н епорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

أبقى أمِيناً لَهُ، وَأحفظ نفسي نَقِيّاً بِلا إثْمٍ أمامَهُ.

25 З атова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

لذا، سيُكافِئُنِي اللهُ حَسَبَ بِرِّي وَصلاحِي، بحسبِ الصَّلاحِ الَّذِي يَرانِي أعْمَلُهُ.

26 К ъм милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

«تُظهِرُ أمانَتَكَ لِلأمَناءِ، وَصَلاحَكَ لِلصّالِحِينَ.

27 К ъм чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

تُظْهِرُ نَقاءَكَ مَعَ الأنْقِياءِ. وَتُظْهِرُ حِيَلَكَ مَعَ المُنْحَرِفِينَ.

28 О скърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

تُساعِدُ المُتواضِعينَ يا الله. لَكِنَّكَ تَجلُبُ العارَ عَلَى المُتفاخِرينَ.

29 З ащото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

أنْتَ مِصْباحِي يا اللهُ ، اللهُ يُضيءُ الظُّلْمَةَ مِنْ حَولي.

30 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

بمَعُونَتِكَ أدُوسُ جُيُوشاً. بمَعُونَةِ اللهِ، أتَسَلَّقُ جُدْرانَ العَدُوِّ.

31 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

«طَريقُ اللهِ كامِلٌ. كَلِمَةُ الله اجتازَتْ كَلَّ امْتِحانٍ. هُوَ تُرْسٌ لِمَنْ يَحتَمُونَ بِهِ.

32 З ащото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

ما مِنْ إلهٍ غَيْرُ اللهِ ، وَما مِنْ صَخْرَةٍ سِواه.

33 Б ог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

اللهُ حِصْنِيَ المَنِيْعُ. يُساعِدُ الأنقياءَ ليسلُكوا الدرب الصحيح،

34 П рави нозете ми като <нозете> на елените, И поставя ме на високите ми места;

يُساعِدُنِي فأعْدوَ سَريعاً كَالغَزالِ! يُبْقيني فوقَ المشارِفِ.

35 У чи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

يُدَرِّبني لِشَنِّ الحَرْبِ، فتُطلِقَ ذِراعَيَّ سهاماً قَويَّةً.

36 Т и си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

«أنْتَ حَمَيتَني يا اللهُ جَعَلْتَنِي عَظيماً، وساعَدْتَني لأهزِمَ عَدوّي.

37 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

تمْنحني قُوَّةً في رِجليَّ وكاحِليَّ فأمشِيَ سريعاً من غيرِ أنْ أتَعَثَّرَ.

38 Г оних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

أريدُ أنْ أُطارِدَ أعدائي، حَتَّى أُهلِكُهُمْ! وَلَنْ أعُودَ حَتَّى ينتهيَ أمْرُهُم!

39 Д овърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

أهلَكْتُ أعْدائيَ. هَزَمتُهُم! وَلَنْ يَنْهَضُوا بَعْدَ اليَوْمِ. سَقَطَ أعدائي عِنْدَ قَدَميَّ.

40 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

«شَدَّدْتَنِي في المَعْرَكَةِ، وَجَعَلْتَ أعدائي يَنْهارُون أمامِي.

41 С торил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

مَنَحْتَنِي الفُرْصَةَ لأنالَ مِنْ عَدُوّي، وَأهزِمَ الذِي يَكْرَهُنِي.

42 П огледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

صَرَخَ أعْدائِي طَلَباً لِلْمُساعَدَةِ، لَكِنَّ ما مِنْ أحَدٍ ليُنْقِذَهُمْ. بَلْ وَنَظَروا إلَى اللهِ ، لَكِنَّهُ لَمْ يَسْتَجِبْ لَهُمْ.

43 Т огава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

قَطَّعْتُ أعدائي، فَصارُوا كَالتُّرابِ عَلَى الأرْضِ. سَحقْتُ أعْدائي وَدُسْتُهُمْ، كَما أدُوسُ الوَحلَ فِي الشَّوارِعِ.

44 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

«أنْتَ أنْقَذْتني مِنْ مُؤامَراتِ شَعبِي ضِدِّي. أبْقَيْتَ عَلَيَّ حاكِماً عَلَى تِلْكَ الأُمَمِ. يَخدُمُني أُناسٌ لَمْ أعْرِفْهُمُ!

45 Ч ужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

يَتَذَلَّلُ أمامِي أُناسٌ مِنْ بِلادٍ أُخْرَى! يُسْرِعُونَ إلَى طاعَتِي فَورَ سَماعِ أمرِي.

46 Ч ужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

أولَئِكَ الغُرَباءُ يَرْتَعِدُونَ خَوْفاً. يَخْرُجُونَ مِنْ مَخابِئِهِمْ وهُم يَرْتَجِفونَ مِنَ الخَوْفِ.

47 Ж ив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

« اللهُ هُوَ الحَيُّ! أمَجِّدُ صَخْرَتِي. اللهُ عظيمٌ. هُوَ الصَّخرَةُ التي تُنْقِذُني.

48 Б ог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

هُوَ اللهُ الذِي، من أجلي، عاقَبَ أعْدائِي جَعَلَ الشُّعوبَ تَخْضَعُ لِحُكمْي.

49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

«مِنْ أعْدائِي خَلَّصْتَني! ساعَدْتَني عَلَى هَزِيمَةِ مَنْ وَقَفُوا ضِدِّي. أنقَذْتَنِي مِنَ عَديمي الرَّحمَةِ!

50 З атова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

لذا أُمَجِّدُكَ وَسَطَ الأُمَمِ يا اللهُ. لذا أنْشِدُ لاسْمِكَ الأناشِيْدَ.

51 Т и си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

«يُعيْنُ اللهُ مَلِكَهُ ليَفوزَ بِمَعارِكَ كَثيرةٍ! يُظْهِرُ اللهُ حُبَّهُ وَإحْسانَهُ لملِكِهِ الَّذِي مَسَحَهُ. لداوُدَ وَنَسلِهِ إلَى الأبدِ.»