1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

«عِفْتُ حَياتِي. سَأنطِقُ بِشَكوَايَ، وَسَأتَكَلَّمُ بِما فِي نَفسِي مِنْ مِرارَةٍ.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

وَسَأقُولُ للهِ لا تُدِنِّي، عَرِّفنِي ما تَتَّهِمُنِي بِهِ.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

فَهَلْ يَسُرُّكَ أنْ تَظلِمَنِي وَتَرفُضَ عَمَلَ يَدَيكَ؟ بَينَما تُشرِقُ علَى مُخَطَّطاتِ الأشْرارِ؟

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

هَلْ عَيناكَ كَعَينَيِّ الإنسانِ، أمْ أنَّكَ تَرَى الأُمُورَ كَما يَراها الإنسانُ؟

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

هَلْ أيّامُكَ كَأيّامِ البَشَرِ، فَتَمُرُّ عَلَيكَ السَّنَواتُ كَما تَمُرُّ عَلَى الإنسانِ؟

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

أسألُ هَذا لأنَّكَ تُفَتِّشُ عَن إثمِي وَتَبحَثُ عَن خَطِيَّتِي،

7 П ри все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

وَأنتَ تَعلَمُ أنِّي لَمْ أقتَرِفْ ذَنباً، وَلا مَهرَبَ مِنكَ.

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

يَداكَ اللَّتانِ شَكَّلَتانِي وَصَنَعَتانِي، حاصَرَتانِي الآنَ وَدَمَّرَتانِي.

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

اذكُرْ أنَّكَ صَنَعْتَنِي طِيناً، فَهَلْ تُرْجِعُنِي ثانِيَةً إلَى تُرابٍ.

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

ألَمْ تَسكُبْنِي كَما يُسكَبُ الحَلِيبُ، وَتُخَثِّرُنِي كَما يُخَثَّرُ الجُبْنُ؟

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

ألبَسْتَنِي جِلداً وَلَحماً، وَنَسَجْتَنِي مَعاً بِعِظامٍ وَأعْصابٍ.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

أعْطَيْتَنِي حَياةً وَنِعمَةً، وَرَعَيْتَ رُوحِي بِعِنايَتِكَ.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

كانَت هَذِهِ خِطَّتَكَ المَكتُومَةَ، وَأنا أعلَمُ أنَّ هَذا هُوَ قَصدُكَ.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

إنْ أخطَأتُ سَتُراقِبُنِي، وَلَنْ تُبرِّئَنِي مِنْ شَرِّي.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

إنْ تَعَدَّيتُ حُدُودَكَ، فَالوَيلُ لِي! وَحَتَّى إنْ كُنْتُ بَرِيئاً، فَإنِّي لا أقدِرُ أنْ أرفَعَ رَأسِي. أنا فِي خِزيٍ كامِلٍ، وَكُلِّي آلامٌ.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

إذا رَفَعْتُ نَفسِي فَسَوفَ تَطارِدُنِي كَأسَدٍ، وَتَعُودُ وَتُظهِرُ تَمَيُّزَ عَظَمَتِكَ عَلَيَّ.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

تَسْتَدْعِي شُهُوداً كَثِيرِينَ ضِدِّي، وَيَزدادُ غَضَبُكَ عَلَيَّ. فَتُرسِلُ جَيشاً بَعدَ جَيشٍ ضِدِّي.

18 З ащо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

لِمَ أخرَجتَنِي مِنْ بَطنِ أُمِّي؟ لِمَ لَمْ أمُتْ قَبلَ أنْ يَرانِي أحَدٌ؟

19 Б их бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

لَيتَنِي لَمْ أُولَدْ قَطُّ، لَيتَنِي نُقِلتُ مِنَ البَطْنِ إلَى القَبْرِ.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

ألَيْسَتْ أيّامِي قَصِيرَةً؟ فَدَعْنِي إذاً، فأسْتَمتِعْ قَلِيلاً،

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

قَبلَ أنْ أمْضِيَ دُونَ رَجْعَةٍ إلَى مَكانِ الظَّلمَةِ وَعَتَمَةِ المَوتِ،

22 З емя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

مَكانِ ظَلمَةٍ مُخِيفٍ وَمَوتٍ، أرْضِ اضطِرابٍ حَيثُ النُّورُ كَظُلْمَةٍ عَمِيقَةٍ.»