1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

“Minha vida só me dá desgosto; por isso darei vazão à minha queixa e de alma amargurada me expressarei.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Direi a Deus: Não me condenes; revela-me que acusações tens contra mim.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Tens prazer em oprimir-me, em rejeitar a obra de tuas mãos, enquanto sorris para o plano dos ímpios?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Acaso tens olhos de carne? Enxergas como os mortais?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Teus dias são como os de qualquer mortal? Os anos de tua vida são como os do homem?

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Pois investigas a minha iniqüidade e vasculhas o meu pecado,

7 П ри все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

embora saibas que não sou culpado e que ninguém pode livrar-me das tuas mãos.

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

“Foram as tuas mãos que me formaram e me fizeram. Irás agora voltar-te e destruir-me?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Lembra-te de que me moldaste como o barro; e agora me farás voltar ao pó?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Acaso não me despejaste como leite e não me coalhaste como queijo?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Não me vestiste de pele e carne e não me juntaste com ossos e tendões?

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Deste-me vida e foste bondoso para comigo, e na tua providência cuidaste do meu espírito.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

“Mas algo escondeste em teu coração, e agora sei o que pensavas.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

Se eu pecasse, estarias me observando e não deixarias sem punição a minha ofensa.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Se eu fosse culpado, ai de mim! Mesmo sendo inocente, não posso erguer a cabeça, pois estou dominado pela vergonha e mergulhado na minha aflição.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Se mantenho a cabeça erguida, ficas à minha espreita como um leão, e de novo manifestas contra mim o teu poder tremendo.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Trazes novas testemunhas contra mim e contra mim aumentas a tua ira; teus exércitos atacam-me em batalhões sucessivos.

18 З ащо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

“Então, por que me fizeste sair do ventre? Eu preferia ter morrido antes que alguém pudesse ver-me.

19 Б их бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Se tão-somente eu jamais tivesse existido, ou fosse levado direto do ventre para a sepultura!

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Já estariam no fim os meus poucos dias? Afasta-te de mim, para que eu tenha um instante de alegria,

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

antes que eu vá para o lugar do qual não há retorno, para a terra de sombras e densas trevas,

22 З емя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

para a terra tenebrosa como a noite, terra de trevas e de caos, onde até mesmo a luz é escuridão”.