1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Muitas vezes me oprimiram desde a minha juventude; que Israel o repita:

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

Muitas vezes me oprimiram desde a minha juventude, mas jamais conseguiram vencer-me.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Passaram o arado em minhas costas e fizeram longos sulcos.

4 & lt;Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

O Senhor é justo! Ele libertou-me das algemas dos ímpios.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Retrocedam envergonhados todos os que odeiam Sião.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Sejam como o capim do terraço, que seca antes de crescer,

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

que não enche as mãos do ceifeiro nem os braços daquele que faz os fardos.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

E que ninguém que passa diga: “Seja sobre vocês a bênção do Senhor; nós os abençoamos em nome do Senhor!”