1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Tan iyo yaraantaydii marar badan bay i dhibeen, Reer binu Israa'iil hadda ha yidhaahdeen,

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

Tan iyo yaraantaydii marar badan bay i dhibeen, Laakiinse igama ay adkaan.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Kuwa beerta jeexa ayaa dhabarkayga jeexay, Oo jeexjeexoodiina way dheereeyeen.

4 & lt;Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Rabbigu waa xaq, Oo isagu wuxuu kala gooyay xadhkihii kuwa sharka leh.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Inta Siyoon neceb oo dhammu, Ha ceeboobeen oo dib ha u noqdeen.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Ha noqdeen sida cawska guryaha korkooda ka baxa Oo engega intaanu korin,

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Oo aan beergooyuhu gacantiisa ka buuxin, Kan xidhmooyinka xidhaana aanu laabtiisa ka buuxin.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

Oo kuwa ag maraana ma yidhaahdaan, Barakadii Rabbigu korkiinna ha ahaato. Waxaan idiinku ducaynaynaa magaca Rabbiga.