1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Markaas dabadeed Ayuub intuu afkiisa furay ayuu habaaray maalintii uu dhashay.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

Oo Ayuub intuu hadal bilaabay ayuu yidhi:

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Dharaartii aan dhashay ha baabba'do Iyo habeenkii la yidhi, Wiil baa calool galay.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Maalintaasu gudcur ha ahaato; Oo Ilaah yuusan iyada xagga sare kaga fiirsan, Oo nuurkuna yuusan iftiimin.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Gudcur iyo hooska dhimashadu iyada mulki ha ka dhigteen. Daruuru ha ku degto, Oo wixii maalin madoobeeya oo dhammu ha cabsiiyeen.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Oo habeenkaasna gudcur weynu ha qabsado, Oo ayaamaha sannadda yuusan ka dhex rayrayn. Oo yuusan soo dhex gelin bilaha tiradooda.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Bal eeg, habeenkaasu cidla ha noqdo; Oo cod faraxsan yaanu ka dhex yeedhin.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Oo isaga ha habaareen kuwa maalinta habaaraa, Oo kicin kara bahalka la yidhaahdo Lewiiyaataan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Fiidka xiddigihiisu gudcur ha noqdeen, Iftiin ha doondoono oo yuusan helin; Oo innaba yuusan arkin kaaha waaberiga.

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Maxaa yeelay, isagu ma uu awdin irdihii maxalka hooyaday, Oo indhahaygana dhib kama uu qarin.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Bal maxaan u dhiman waayay markaan uurka ka soo baxay? Oo maxaa naftu iiga bixi weyday isla markaan caloosha ka soo baxay?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

Bal jilbuhu maxay ii aqbaleen? Amase naasuhu inaan nuugo?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Waayo, hadda xasilloonaan baan ku jiifi lahaa; Oo waan iska seexan lahaa, oo waan nasan lahaa,

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

Aniga iyo boqorrada iyo lataliyayaasha dunida Oo nafsaddooda taallooyin u dhistay,

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

Iyo amiirradii dahabka lahaan jiray, Oo guryahooda lacagta ka buuxsaday;

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Bal dhicis qarsoon maxaan u ahaan waayay? Ama sida dhallaan aan innaba iftiinka arag?

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Halkaas kuwa sharka ahu cidna kuma sii dhibaan, Oo kuwa daallanuna halkaasay ku nastaan.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Maxaabiistuna halkaasay dhammaantood ku wada istareexaan, Mana ay maqlaan kii dulmi jiray codkiisa.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Yar iyo weynba halkaasaa la wada joogaa, Oo addoonkuna sayidkiisa waa ka xor.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Bal iftiin maxaa loo siiyaa kan dhibaataysan? Maxaase loo nooleeyaa kan naftiisu la qadhaadhaatay,

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

Oo dhimasho u xiisooda, oo ayan u imanayn, Oo daraaddeed dhulka u qodqoda intuu khasnado qarsoon qodi lahaa in ka sii badan,

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Kuwaasoo aad u reyreeya, Oo farxa hadday qabriga heli karaan?

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Bal maxaa iftiin loo siiyaa nin jidkiisu qarsoon yahay, Oo Ilaah deyr ku wareejiyey?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Waayo, intaanan wax cunin ayaan taahaa, Oo cabaadkayguna wuxuu u shubmaa sida biyo oo kale.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

Waayo, hadba wixii aan ka cabsado ayaa igu soo dega, Oo wixii aan ka baqo ayaa ii yimaada.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Ma aan istareexsani, mana aan xasillooni, mana aan nasto; Laakiinse hadba dhibaato baa ii timaada.