1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

After this hath Job opened his mouth, and revileth his day.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

And Job answereth and saith: --

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Let the day perish in which I am born, And the night that hath said: `A man-child hath been conceived.'

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

That day -- let it be darkness, Let not God require it from above, Nor let light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Let darkness and death-shade redeem it, Let a cloud tabernacle upon it, Let them terrify it as the most bitter of days.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

That night -- let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Into the number of months let it not come.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Lo! that night -- let it be gloomy, Let no singing come into it.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Let the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Because it hath not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from mine eyes.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Why from the womb do I not die? From the belly I have come forth and gasp!

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

Wherefore have knees been before me? And what breasts, that I suck?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

For now, I have lain down, and am quiet, I have slept -- then there is rest to me,

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

With kings and counsellors of earth, These building wastes for themselves.

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

Or with princes -- they have gold, They are filling their houses silver.

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

(Or as a hidden abortion I am not, As infants -- they have not seen light.)

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

There the wicked have ceased troubling, And there rest do the wearied in power.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Together prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Small and great there the same. And a servant free from his lord.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Why giveth He to the miserable light, and life to the bitter soul?

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

Who are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Who are glad -- unto joy, They rejoice when they find a grave.

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

To a man whose way hath been hidden, And whom God doth shut up?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

For before my food, my sighing cometh, And poured out as waters my roarings.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

For a fear I feared and it meeteth me, And what I was afraid of doth come to me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

I was not safe -- nor was I quiet -- Nor was I at rest -- and trouble cometh!