1 Г оспод говори още на Моисея, казвайки:

And Jehovah speaketh unto Moses, saying,

2 К ажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

`Speak unto all the company of the sons of Israel, and thou hast said unto them, Ye are holy, for holy I, Jehovah, your God.

3 Д а се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

`Each his mother and his father ye do fear, and My sabbaths ye do keep; I Jehovah your God.

4 Д а се не обърнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.

`Ye do not turn unto the idols, and a molten god ye do not make to yourselves; I Jehovah your God.

5 К огато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.

`And when ye sacrifice a sacrifice of peace-offerings to Jehovah, at your pleasure ye do sacrifice it;

6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.

in the day of your sacrificing it is eaten, and on the morrow, and that which is left unto the third day with fire is burnt,

7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;

and if it be really eaten on the third day, it an abomination, it is not pleasing,

8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.

and he who is eating it his iniquity doth bear, for the holy thing of Jehovah he hath polluted, and that person hath been cut off from his people.

9 К огато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.

`And in your reaping the harvest of your land ye do not completely reap the corner of thy field, and the gleaning of thy harvest thou dost not gather,

10 Д а не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

and thy vineyard thou dost not glean, even the omitted part of thy vineyard thou dost not gather, to the poor and to the sojourner thou dost leave them; I Jehovah your God.

11 Д а не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.

`Ye do not steal, nor feign, nor lie one against his fellow.

12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.

`And ye do not swear by My name to falsehood, or thou hast polluted the name of thy God; I Jehovah.

13 Д а не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря <ти> през нощта до сутринта.

`Thou dost not oppress thy neighbour, nor take plunder; the wages of the hireling doth not remain with thee till morning.

14 Д а не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.

`Thou dost not revile the deaf; and before the blind thou dost not put a stumbling block; and thou hast been afraid of thy God; I Jehovah.

15 Д а не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

`Ye do not do perversity in judgment; thou dost not lift up the face of the poor, nor honour the face of the great; in righteousness thou dost judge thy fellow.

16 Д а не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш <в покушение> против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

`Thou dost not go slandering among thy people; thou dost not stand against the blood of thy neighbour; I Jehovah.

17 Д а не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

`Thou dost not hate thy brother in thy heart; thou dost certainly reprove thy fellow, and not suffer sin on him.

18 Д а не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

`Thou dost not take vengeance, nor watch the sons of thy people; and thou hast had love to thy neighbour as thyself; I Jehovah.

19 Д а пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.

`My statutes ye do keep: thy cattle thou dost not cause to gender diverse kinds; thy field thou dost not sow with diverse kinds, and a garment of diverse kinds, shaatnez, doth not go up upon thee.

20 А ко някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.

`And when a man lieth with a woman with seed of copulation, and she a maid-servant, betrothed to a man, and not really ransomed, or freedom hath not been given to her, an investigation there is; they are not put to death, for she not free.

21 Т ой да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - овен в принос за престъпление.

`And he hath brought in his guilt-offering to Jehovah, unto the opening of the tent of meeting, a ram a guilt-offering,

22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.

and the priest hath made atonement for him with the ram of the guilt-offering before Jehovah, for his sin which he hath sinned, and it hath been forgiven him because of his sin which he hath sinned.

23 К огато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.

`And when ye come in unto the land, and have planted all of trees food, then ye have reckoned as uncircumcised its fruit, three years it is to you uncircumcised, it is not eaten,

24 А в четвъртата година всичкият му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.

and in the fourth year all its fruit is holy -- praises for Jehovah.

25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.

And in the fifth year ye do eat its fruit -- to add to you its increase; I Jehovah your God.

26 Д а не ядете <месо> с кръвта <му>, нито да си служите с гадания или с предвещания.

`Ye do not eat with the blood; ye do not enchant, nor observe clouds.

27 Д а не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.

`Ye do not round the corner of your head, nor destroy the corner of thy beard.

28 З аради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

`And a cutting for the soul ye do not put in your flesh; and a writing, a cross-mark, ye do not put on you; I Jehovah.

29 Д а не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

`Thou dost not pollute thy daughter to cause her to go a-whoring, that the land go not a-whoring, and the land hath been full of wickedness.

30 С ъботите Ми да пазите, и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

`My sabbaths ye do keep, and My sanctuary ye do reverence; I Jehovah.

31 Д а се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.

`Ye do not turn unto those having familiar spirits; and unto wizards ye do not seek, for uncleanness by them; I Jehovah your God.

32 П ред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

`At the presence of grey hairs thou dost rise up, and thou hast honoured the presence of an old man, and hast been afraid of thy God; I Jehovah.

33 К огато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

`And when a sojourner sojourneth with thee in your land, thou dost not oppress him;

34 ч ужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

as a native among you is the sojourner to you who is sojourning with you, and thou hast had love to him as to thyself, for sojourners ye have been in the land of Egypt; I Jehovah your God.

35 Д а не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

`Ye do not do perversity in judgment, in mete-yard, in weight, or in liquid measure;

36 В ерни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

righteous balances, righteous weights, a righteous ephah, and a righteous hin ye have; I Jehovah your God, who hath brought you out from the land of Egypt;

37 Д а пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

and ye have observed all my statutes, and all my judgments, and have done them; I Jehovah.'