1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

Boast not thyself of to-morrow, For thou knowest not what a day bringeth forth.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

Let another praise thee, and not thine own mouth, A stranger, and not thine own lips.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

A stone heavy, and the sand heavy, And the anger of a fool Is heavier than they both.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

Fury fierce, and anger overflowing, And who standeth before jealousy?

5 Я вното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

Better open reproof than hidden love.

6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

Faithful are the wounds of a lover, And abundant the kisses of an enemy.

7 Н аситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

A satiated soul treadeth down a honeycomb, And a hungry soul every bitter thing sweet.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

As a bird wandering from her nest, So a man wandering from his place.

9 К акто благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Ointment and perfume rejoice the heart, And the sweetness of one's friend -- from counsel of the soul.

10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Thine own friend, and the friend of thy father, forsake not, And the house of thy brother enter not In a day of thy calamity, Better a near neighbour than a brother afar off.

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

Be wise, my son, and rejoice my heart. And I return my reproacher a word.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

The prudent hath seen the evil, he is hidden, The simple have passed on, they are punished.

13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

Take his garment, when a stranger hath been surety, And for a strange woman pledge it.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

Whoso is saluting his friend with a loud voice, In the morning rising early, A light thing it is reckoned to him.

15 Н епрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

A continual dropping in a day of rain, And a woman of contentions are alike,

16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

Whoso is hiding her hath hidden the wind, And the ointment of his right hand calleth out.

17 Ж елязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

Iron by iron is sharpened, And a man sharpens the face of his friend.

18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

The keeper of a fig-tree eateth its fruit, And the preserver of his master is honoured.

19 К акто водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

As water the face to face, So the heart of man to man.

20 А дът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

Sheol and destruction are not satisfied, And the eyes of man are not satisfied.

21 Г орнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

A refining pot for silver, and a furnace for gold, And a man according to his praise.

22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

If thou dost beat the foolish in a mortar, Among washed things -- with a pestle, His folly turneth not aside from off him.

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

Know well the face of thy flock, Set thy heart to the droves,

24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

For riches not to the age, Nor a crown to generation and generation.

25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

Revealed was the hay, and seen the tender grass, And gathered the herbs of mountains.

26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

Lambs for thy clothing, And the price of the field he-goats,

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

And a sufficiency of goats' milk for thy bread, For bread to thy house, and life to thy damsels!