1 П оради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

Wherefore, having left the word of the beginning of the Christ, unto the perfection we may advance, not again a foundation laying of reformation from dead works, and of faith on God,

2 у чение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

of the teaching of baptisms, of laying on also of hands, of rising again also of the dead, and of judgment age-during,

3 И това ще сторим, ако Бог позволи.

and this we will do, if God may permit,

4 З ащото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

for impossible for those once enlightened, having tasted also of the heavenly gift, and partakers having became of the Holy Spirit,

5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

and did taste the good saying of God, the powers also of the coming age,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

and having fallen away, again to renew to reformation, having crucified again to themselves the Son of God, and exposed to public shame.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

For earth, that is drinking in the rain many times coming upon it, and is bringing forth herbs fit for those because of whom also it is dressed, doth partake of blessing from God,

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

and that which is bearing thorns and briers disapproved of, and nigh to cursing, whose end for burning;

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

and we are persuaded, concerning you, beloved, the things that are better, and accompanying salvation, though even thus we speak,

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

for God is not unrighteous to forget your work, and the labour of the love, that ye shewed to His name, having ministered to the saints and ministering;

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

and we desire each one of you the same diligence to shew, unto the full assurance of the hope unto the end,

12 д а не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

that ye may not become slothful, but followers of those who through faith and patient endurance are inheriting the promises.

13 З ащото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

For to Abraham God, having made promise, seeing He was able to swear by no greater, did swear by Himself,

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

saying, `Blessing indeed I will bless thee, and multiplying I will multiply thee;'

15 И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

and so, having patiently endured, he did obtain the promise;

16 З ащото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

for men indeed do swear by the greater, and an end of all controversy to them for confirmation the oath,

17 & lt;така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

in which God, more abundantly willing to shew to the heirs of the promise the immutability of his counsel, did interpose by an oath,

18 т ака щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

that through two immutable things, in which impossible for God to lie, a strong comfort we may have who did flee for refuge to lay hold on the hope set before,

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

which we have, as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and entering into that within the vail,

20 г дето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

whither a forerunner for us did enter -- Jesus, after the order of Melchisedek chief priest having become -- to the age.