1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16: 41. 25: 1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

To the Overseer, to Jeduthun. -- A Psalm of David. I have said, `I observe my ways, Against sinning with my tongue, I keep for my mouth a curb, while the wicked before me.'

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

I was dumb silence, I kept silent from good, and my pain is excited.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

Hot my heart within me, In my meditating doth the fire burn, I have spoken with my tongue.

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

`Cause me to know, O Jehovah, mine end, And the measure of my days -- what it,' I know how frail I.

5 Е то, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Lo, handbreadths Thou hast made my days, And mine age as nothing before Thee, Only, all vanity every man set up. Selah.

6 Н аистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

Only, in an image doth each walk habitually, Only, vain, they are disquieted, He heapeth up and knoweth not who gathereth them.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

And, now, what have I expected? O Lord, my hope -- it of Thee.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

From all my transgressions deliver me, A reproach of the fool make me not.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

I have been dumb, I open not my mouth, Because Thou -- Thou hast done.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Turn aside from off me Thy stroke, From the striving of Thy hand I have been consumed.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

With reproofs against iniquity, Thou hast corrected man, And dost waste as a moth his desirableness, Only, vanity every man. Selah.

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

Hear my prayer, O Jehovah, And my cry give ear, Unto my tear be not silent, For a sojourner I with Thee, A settler like all my fathers.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Look from me, and I brighten up before I go and am not!