Матей 26 ~ Matthew 26

picture

1 К огато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

And it came to pass, when Jesus finished all these words, he said to his disciples,

2 З наете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

`Ye have known that after two days the passover cometh, and the Son of Man is delivered up to be crucified.'

3 Т огава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

Then were gathered together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, to the court of the chief priest who was called Caiaphas;

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

and they consulted together that they might take Jesus by guile, and kill,

5 н о думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

and they said, `Not in the feast, that there may not be a tumult among the people.'

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

And Jesus having been in Bethany, in the house of Simon the leper,

7 п риближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

there came to him a woman having an alabaster box of ointment, very precious, and she poured on his head as he is reclining (at meat).

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

And having seen, his disciples were much displeased, saying, `To what purpose this waste?

9 З ащото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

for this ointment could have been sold for much, and given to the poor.'

10 Н о Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

And Jesus having known, said to them, `Why do ye give trouble to the woman? for a good work she wrought for me;

11 З ащото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

for the poor always ye have with you, and me ye have not always;

12 З ащото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

for she having put this ointment on my body -- for my burial she did.

13 И стина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Verily I say to you, Wherever this good news may be proclaimed in the whole world, what this did shall also be spoken of -- for a memorial of her.'

14 Т огава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

Then one of the twelve, who is called Judas Iscariot, having gone unto the chief priests, said,

15 К акво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

`What are ye willing to give me, and I will deliver him up to you?' and they weighed out to him thirty silverlings,

16 И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

and from that time he was seeking a convenient season to deliver him up.

17 А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

And on the first of the unleavened food came the disciples near to Jesus, saying to him, `Where wilt thou we may prepare for thee to eat the passover?'

18 Т ой каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

and he said, `Go away to the city, unto such a one, and say to him, The Teacher saith, My time is nigh; near thee I keep the passover, with my disciples;'

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

and the disciples did as Jesus appointed them, and prepared the passover.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

And evening having come, he was reclining (at meat) with the twelve,

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

and while they are eating, he said, `Verily I say to you, that one of you shall deliver me up.'

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

And being grieved exceedingly, they began to say to him, each of them, `Is it I, Sir?'

23 Т ой в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

And he answering said, `He who did dip with me the hand in the dish, he will deliver me up;

24 Ч овешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

the Son of Man doth indeed go, as it hath been written concerning him, but wo to that man through whom the Son of Man is delivered up! good it were for him if that man had not been born.'

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

And Judas -- he who delivered him up -- answering said, `Is it I, Rabbi?' He saith to him, `Thou hast said.'

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

And while they were eating, Jesus having taken the bread, and having blessed, did brake, and was giving to the disciples, and said, `Take, eat, this is my body;'

27 В зе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

and having taken the cup, and having given thanks, he gave to them, saying, `Drink ye of it -- all;

28 З ащото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

for this is my blood of the new covenant, that for many is being poured out -- to remission of sins;

29 Н о казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

and I say to you, that I may not drink henceforth on this produce of the vine, till that day when I may drink it with you new in the reign of my Father.'

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

And having sung a hymn, they went forth to the mount of the Olives;

31 Т огава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

then saith Jesus to them, `All ye shall be stumbled at me this night; for it hath been written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad;

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

but, after my having risen, I will go before you to Galilee.'

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

And Peter answering said to him, `Even if all shall be stumbled at thee, I will never be stumbled.'

34 И сус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

Jesus said to him, `Verily I say to thee, that, this night, before cock-crowing, thrice thou wilt deny me.'

35 П етър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Peter saith to him, `Even if it may be necessary for me to die with thee, I will not deny thee;' in like manner also said all the disciples.

36 Т огава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

Then come with them doth Jesus to a place called Gethsemane, and he saith to the disciples, `Sit ye here, till having gone away, I shall pray yonder.'

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

And having taken Peter, and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful, and to be very heavy;

38 Т огава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

then saith he to them, `Exceedingly sorrowful is my soul -- unto death; abide ye here, and watch with me.'

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

And having gone forward a little, he fell on his face, praying, and saying, `My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as Thou.'

40 Д охожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

And he cometh unto the disciples, and findeth them sleeping, and he saith to Peter, `So! ye were not able one hour to watch with me!

41 Б дете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

watch, and pray, that ye may not enter into temptation: the spirit indeed is forward, but the flesh weak.'

42 П ак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

Again, a second time, having gone away, he prayed, saying, `My Father, if this cup cannot pass away from me except I drink it, Thy will be done;'

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

and having come, he findeth them again sleeping, for their eyes were heavy.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

And having left them, having gone away again, he prayed a third time, saying the same word;

45 Т огава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

then cometh he unto his disciples, and saith to them, `Sleep on henceforth, and rest! lo, the hour hath come nigh, and the Son of Man is delivered up to the hands of sinners.

46 С танете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

Rise, let us go; lo, he hath come nigh who is delivering me up.'

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

And while he is yet speaking, lo, Judas, one of the twelve did come, and with him a great multitude, with swords and sticks, from the chief priests and elders of the people.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

And he who did deliver him up did give them a sign, saying, `Whomsoever I will kiss, it is he: lay hold on him;'

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

and immediately, having come to Jesus, he said, `Hail, Rabbi,' and kissed him;

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

and Jesus said to him, `Comrade, for what art thou present?' Then having come near, they laid hands on Jesus, and took hold on him.

51 И , ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

And lo, one of those with Jesus, having stretched forth the hand, drew his sword, and having struck the servant of the chief priest, he took off his ear.

52 Т огава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

Then saith Jesus to him, `Turn back thy sword to its place; for all who did take the sword, by the sword shall perish;

53 И ли мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

dost thou think that I am not able now to call upon my Father, and He will place beside me more than twelve legions of messengers?

54 Н о как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

how then may the Writings be fulfilled, that thus it behoveth to happen?'

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

In that hour said Jesus to the multitudes, `As against a robber ye did come forth, with swords and sticks, to take me! daily with you I was sitting teaching in the temple, and ye did not lay hold on me;

56 Н о всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

but all this hath come to pass, that the Writings of the prophets may be fulfilled;' then all the disciples, having left him, fled.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

And those laying hold on Jesus led away unto Caiaphas the chief priest, where the scribes and the elders were gathered together,

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

and Peter was following him afar off, unto the court of the chief priest, and having gone in within, he was sitting with the officers, to see the end.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

And the chief priests, and the elders, and all the council, were seeking false witness against Jesus, that they might put him to death,

60 о баче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

and they did not find; and many false witnesses having come near, they did not find; and at last two false witnesses having come near,

61 Т оя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

said, `This one said, I am able to throw down the sanctuary of God, and after three days to build it.'

62 Т огава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

And the chief priest having stood up, said to him, `Nothing thou dost answer! what do these witness against thee?

63 Н о Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

and Jesus was silent. And the chief priest answering said to him, `I adjure thee, by the living God, that thou mayest say to us, if thou art the Christ -- the Son of God.'

64 И сус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

Jesus saith to him, `Thou hast said; nevertheless I say to you, hereafter ye shall see the Son of Man sitting on the right hand of the power, and coming upon the clouds, of the heaven.'

65 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Then the chief priest rent his garments, saying, -- `He hath spoken evil; what need have we yet of witnesses? lo, now ye heard his evil speaking;

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

what think ye?' and they answering said, `He is worthy of death.'

67 Т огава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

Then did they spit in his face and buffet him, and others did slap,

68 П ознай ни, Христе, кой Те удари.

saying, `Declare to us, O Christ, who he is that struck thee?'

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

And Peter without was sitting in the court, and there came near to him a certain maid, saying, `And thou wast with Jesus of Galilee!'

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

And he denied before all, saying, `I have not known what thou sayest.'

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

And he having gone forth to the porch, another female saw him, and saith to those there, `And this one was with Jesus of Nazareth;'

72 И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

and again did he deny with an oath -- `I have not known the man.'

73 С лед малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

And after a little those standing near having come, said to Peter, `Truly thou also art of them, for even thy speech doth make thee manifest.'

74 Т огава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

Then began he to anathematise, and to swear -- `I have not known the man;' and immediately did a cock crow,

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

and Peter remembered the saying of Jesus, he having said to him -- `Before cock-crowing, thrice thou wilt deny me;' and having gone without, he did weep bitterly.