1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

We may fear, then, lest a promise being left of entering into His rest, any one of you may seem to have come short,

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

for we also are having good news proclaimed, even as they, but the word heard did not profit them, not being mixed with faith in those who heard,

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

for we do enter into the rest -- we who did believe, as He said, `So I sware in My anger, If they shall enter into My rest --;' and yet the works were done from the foundation of the world,

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

for He spake in a certain place concerning the seventh thus: `And God did rest in the seventh day from all His works;'

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

and in this again, `If they shall enter into My rest --;'

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

since then, it remaineth for certain to enter into it, and those who did first hear good news entered not in because of unbelief --

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

again He doth limit a certain day, `To-day,' (in David saying, after so long a time,) as it hath been said, `To-day, if His voice ye may hear, ye may not harden your hearts,'

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

for if Joshua had given them rest, He would not concerning another day have spoken after these things;

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

there doth remain, then, a sabbatic rest to the people of God,

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

for he who did enter into his rest, he also rested from his works, as God from His own.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

May we be diligent, then, to enter into that rest, that no one in the same example of the unbelief may fall,

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

for the reckoning of God is living, and working, and sharp above every two-edged sword, and piercing unto the dividing asunder both of soul and spirit, of joints also and marrow, and a discerner of thoughts and intents of the heart;

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

and there is not a created thing not manifest before Him, but all things naked and open to His eyes -- with whom is our reckoning.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Having, then, a great chief priest passed through the heavens -- Jesus the Son of God -- may we hold fast the profession,

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

for we have not a chief priest unable to sympathise with our infirmities, but tempted in all things in like manner -- apart from sin;

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

we may come near, then, with freedom, to the throne of the grace, that we may receive kindness, and find grace -- for seasonable help.