1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Por eso, temamos a Dios mientras tengamos todavía la promesa de entrar en su reposo, no sea que alguno de ustedes parezca haberse quedado atrás.

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

Porque la buena nueva se nos ha anunciado a nosotros lo mismo que a ellos; pero de nada les sirvió a ellos el oír esta palabra porque, cuando la oyeron, no la acompañaron con fe.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

Pero los que creímos hemos entrado en el reposo, conforme a lo que él dijo: «Por eso, en mi furor juré: “No entrarán en mi reposo”», aun cuando sus obras estaban acabadas desde la creación del mundo.

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

En cierto lugar se dice así del séptimo día: «Dios reposó de todas sus obras en el séptimo día.»

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

Y una vez más dice: «No entrarán en mi reposo».

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

Por lo tanto, y puesto que aún falta que algunos entren en el reposo, y como aquellos a quienes primero se les anunció la buena nueva no entraron por causa de su desobediencia,

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

vuelve a determinarse un día, «Hoy», al decir después de tanto tiempo, por medio de David: «Si ustedes oyen hoy su voz, no endurezcan su corazón».

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

Si Josué les hubiera dado el reposo, no habría hablado después de otro día.

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

De modo que aún queda un reposo para el pueblo de Dios.

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

Porque el que entra en su reposo, reposa también de sus obras, como Dios reposó de las suyas.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

Procuremos, pues, entrar en ese reposo, para que nadie siga el ejemplo de los que desobedecieron.

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

La palabra de Dios es viva y eficaz, y más cortante que las espadas de dos filos, pues penetra hasta partir el alma y el espíritu, las coyunturas y los tuétanos, y discierne los pensamientos y las intenciones del corazón.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

Nada de lo que Dios creó puede esconderse de él, sino que todas las cosas quedan al desnudo y descubiertas a los ojos de aquel a quien tenemos que rendir cuentas. Jesús el gran sumo sacerdote

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Por lo tanto, y ya que en Jesús, el Hijo de Dios, tenemos un gran sumo sacerdote que traspasó los cielos, retengamos nuestra profesión de fe.

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

Porque no tenemos un sumo sacerdote que no pueda compadecerse de nuestras debilidades, sino uno que fue tentado en todo de la misma manera que nosotros, aunque sin pecado.

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

Por tanto, acerquémonos confiadamente al trono de la gracia, para alcanzar misericordia y hallar gracia para cuando necesitemos ayuda.