1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, <като> ваше духовно служение.

Así que, hermanos, yo les ruego, por las misericordias de Dios, que se presenten ustedes mismos como un sacrificio vivo, santo y agradable a Dios. ¡Así es como se debe adorar a Dios!

2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Y no adopten las costumbres de este mundo, sino transfórmense por medio de la renovación de su mente, para que comprueben cuál es la voluntad de Dios, lo que es bueno, agradable y perfecto.

3 З ащото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

Por la gracia que me es dada, digo a cada uno de ustedes que no tenga más alto concepto de sí que el que debe tener, sino que piense de sí con sensatez, según la medida de fe que Dios repartió a cada uno.

4 З ащото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

Porque así como en un cuerpo hay muchos miembros, y no todos los miembros tienen la misma función,

5 т ака и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки <от нас>, един на друг.

así también nosotros, aunque somos muchos, formamos un solo cuerpo en Cristo, y cada miembro está unido a los demás.

6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, <нека пророкуваме> съразмерно с вярата;

Ya que tenemos diferentes dones, según la gracia que nos ha sido dada, si tenemos el don de profecía, usémoslo conforme a la medida de la fe.

7 а ко ли служене, <нека прилежаваме в> служенето, ако някой поучава, <нека прилежава> в поучаването;

Si tenemos el don de servicio, sirvamos; si tenemos el don de la enseñanza, enseñemos;

8 а ко увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно.

si tenemos el don de exhortación, exhortemos; si debemos repartir, hagámoslo con generosidad; si nos toca presidir, hagámoslo con solicitud; si debemos brindar ayuda, hagámoslo con alegría.

9 Л юбовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

Nuestro amor debe ser sincero. Aborrezcamos lo malo y sigamos lo bueno.

10 В братолюбието <си> обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

Amémonos unos a otros con amor fraternal; respetemos y mostremos deferencia hacia los demás.

11 В усърдието <бивайте> нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

Si algo demanda diligencia, no seamos perezosos; sirvamos al Señor con espíritu ferviente.

12 Р адвайте се в надеждата, в скръб <бивайте> твърди, в молитва постоянни.

Gocémonos en la esperanza, soportemos el sufrimiento, seamos constantes en la oración.

13 П омагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

Ayudemos a los hermanos necesitados. Practiquemos la hospitalidad.

14 Б лагославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

Bendigamos a los que nos persiguen; bendigamos y no maldigamos.

15 Р адвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

Gocémonos con los que se gozan y lloremos con los que lloran.

16 Б ъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

Vivamos como si fuéramos uno solo. No seamos altivos, sino juntémonos con los humildes. No debemos creernos más sabios que los demás.

17 Н икому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

No paguemos a nadie mal por mal. Procuremos hacer lo bueno a los ojos de todo el mundo.

18 а ко е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

Si es posible, y en cuanto dependa de nosotros, vivamos en paz con todos.

19 Н е си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на <Божия> гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

No busquemos vengarnos, amados míos. Mejor dejemos que actúe la ira de Dios, porque está escrito: «Mía es la venganza, yo pagaré, dice el Señor.»

20 Н о, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

Por lo tanto, si nuestro enemigo tiene hambre, démosle de comer; si tiene sed, démosle de beber. Si así lo hacemos, haremos que éste se avergüence de su conducta.

21 Н е се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

No permitamos que nos venza el mal. Es mejor vencer al mal con el bien.