1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Es mejor ser pobre y honrado, que ser intrigante y presuntuoso.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

Donde no hay conocimiento, no hay bondad; donde hay premura, hay locura.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

La necedad lleva al hombre al extravío, y le hace volcar su enojo contra el Señor.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Las riquezas atraen a muchos amigos, pero del pobre hasta sus amigos se apartan.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

El testigo falso no quedará sin castigo; no escapará el que propala mentiras.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Muchos buscan el favor del que es generoso; al que es desprendido no le faltan amigos.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

Al pobre, sus hermanos lo aborrecen, y hasta sus amigos se apartan de él. Busca palabras, pero no las encuentra.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

El que tiene cordura se ama a sí mismo; el que obedece a la inteligencia halla el bien.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

El testigo falso no quedará sin castigo, y el mentiroso será destruido.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Tan mal se ve que un necio viva entre lujos como que un esclavo gobierne entre reyes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

La cordura del hombre calma su furor; su honra es pasar por alto la ofensa.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

La ira del rey es como el rugido de un león; su bondad es como el rocío sobre la hierba.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

El hijo necio es un dolor para su padre; la mujer contenciosa es gotera constante.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Casa y riquezas, herencia paterna; mujer prudente, herencia del Señor.

15 Л еността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

La pereza te lleva a un sueño profundo; pasarás hambre si eres negligente.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Respetar el mandamiento es respetarse uno mismo; el que menosprecia sus caminos, morirá.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Dar algo al pobre es dárselo al Señor; el Señor sabe pagar el bien que se hace.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

Castiga a tu hijo mientras haya esperanza; pero tómalo con calma, no vayas a matarlo.

19 Я ростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Enojarse demasiado lleva al desastre; tratar de evitarlo sólo añade nuevos males.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

Atiende al consejo, y acepta la corrección; así acabarás siendo sabio.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Son muchas las ideas del corazón humano; sólo el consejo del Señor permanece.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

Muy deseable es la bondad en el hombre; es mejor ser pobre que mentiroso.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

El temor del Señor es fuente de vida, y nos hace vivir tranquilos y libres de temores.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

El perezoso mete la mano en el plato, pero le pesa llevarse el bocado a la boca.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Golpea al burlón, y el ingenuo aprenderá algo; corrige al entendido, y adquirirá conocimiento.

26 К ойто опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

El que roba a su padre y ahuyenta a su madre es un hijo que causa vergüenza y oprobio.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Hijo mío, si desoyes la corrección, te alejarás de sabios razonamientos.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

El testigo perverso se burla del juicio; la boca de los impíos encubre la iniquidad.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

A los burlones les espera la sentencia; a la espalda de los necios, los azotes.