1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

Antes de la fiesta de la pascua, Jesús sabía que su hora había llegado para pasar de este mundo y volver al Padre. A los suyos que estaban en el mundo los había amado siempre, y los amó hasta el fin.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

El diablo ya había puesto en el corazón de Judas Iscariote, hijo de Simón, que entregara a Jesús, así que mientras cenaban

3 к ато знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

Jesús, que sabía que el Padre había puesto en sus manos todas las cosas, y que había salido de Dios, y que a Dios volvía,

4 с тана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

se levantó de la cena, se quitó su manto y, tomando una toalla, se la sujetó a la cintura;

5 П осле наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

luego puso agua en un recipiente y comenzó a lavar los pies de los discípulos, para luego secárselos con la toalla que llevaba en la cintura.

6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

Cuando llegó a Simón Pedro, éste le dijo: «Señor, ¿tú me lavas los pies?»

7 И сус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

Respondió Jesús y le dijo: «Lo que yo hago, no lo entiendes ahora; pero lo entenderás después.»

8 П етър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

Pedro le dijo: «¡Jamás me lavarás los pies!» Y Jesús le respondió: «Si no te los lavo, no tendrás parte conmigo.»

9 С имон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Simón Pedro le dijo: «Entonces, Señor, lávame no solamente los pies, sino también las manos y la cabeza.»

10 И сус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

Jesús le dijo: «El que está lavado, no necesita más que lavarse los pies, pues está todo limpio. Y ustedes están limpios, aunque no todos.»

11 З ащото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

Y es que él sabía quién lo entregaría; por eso dijo: «No todos están limpios.»

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

Después de lavarles los pies, Jesús tomó su manto, volvió a la mesa, y les dijo: «¿Saben lo que he hecho con ustedes?

13 В ие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

Ustedes me llaman Maestro, y Señor; y dicen bien, porque lo soy.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

Pues si yo, el Señor y el Maestro, les he lavado los pies, también ustedes deben lavarse los pies unos a otros.

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

Porque les he puesto el ejemplo, para que lo mismo que yo he hecho con ustedes, también ustedes lo hagan.

16 И стина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

De cierto, de cierto les digo: El siervo no es mayor que su señor, ni el enviado es mayor que el que le envió.

17 К ато знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

Si saben estas cosas, y las hacen, serán bienaventurados.

18 Н е говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

No hablo de todos ustedes; yo sé a quiénes he elegido. Pero es para que se cumpla la Escritura: “El que come pan conmigo, levantó contra mí el talón.”

19 О тсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

Les digo esto desde ahora, y antes de que suceda, para que cuando suceda crean que yo soy.

20 И стина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

De cierto, de cierto les digo: El que recibe al que yo envío, me recibe a mí; y el que me recibe a mí, recibe al que me envió.» Jesús anuncia la traición de Judas

21 К ато рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

Dicho esto, Jesús se conmovió en espíritu, y declaró: «De cierto, de cierto les digo, que uno de ustedes me va a entregar.»

22 У чениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

Los discípulos se miraban unos a otros, dudando de quién hablaba.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

Uno de sus discípulos, al cual Jesús amaba, estaba recostado al lado de Jesús.

24 З атова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

A éste, Simón Pedro le hizo señas, para que preguntara quién era aquel de quien Jesús hablaba.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

Entonces el que estaba recostado cerca del pecho de Jesús, le dijo: «Señor, ¿quién es?»

26 И сус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

Respondió Jesús: «Es aquel a quien yo le dé el pan mojado.» Enseguida, Jesús mojó el pan y se lo dio a Judas Iscariote, hijo de Simón.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

Después del bocado, Satanás entró en él. Entonces Jesús le dijo: «Lo que vas a hacer, hazlo pronto.»

28 А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

Pero ninguno de los que estaban a la mesa entendió por qué le dijo esto.

29 з ащото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

Y es que, como Judas tenía la bolsa, algunos pensaban que Jesús le decía que comprara lo necesario para la fiesta, o que diera algo a los pobres.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

En cuanto Judas tomó el bocado de pan, salió. Era ya de noche. El nuevo mandamiento

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

Después de que Judas salió, Jesús dijo: «Ahora el Hijo del Hombre es glorificado, y Dios es glorificado en él.

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

Si Dios es glorificado en él, Dios también lo glorificará en sí mismo, y lo glorificará sin tardanza.

33 Д ечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

Hijitos, aún estaré con ustedes un poco. Y me buscarán. Pero lo que les dije a los judíos, les digo a ustedes ahora: A donde yo voy, ustedes no pueden ir.

34 Н ова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

Un mandamiento nuevo les doy: Que se amen unos a otros. Así como yo los he amado, ámense también ustedes unos a otros.

35 П о това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

En esto conocerán todos que ustedes son mis discípulos, si se aman unos a otros.» Jesús anuncia la negación de Pedro

36 С имон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

Simón Pedro le dijo: «Señor, ¿a dónde vas?» Jesús le respondió: «A donde yo voy, no me puedes seguir ahora; pero me seguirás después.»

37 П етър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

Pedro le dijo: «Señor, ¿por qué no te puedo seguir ahora? ¡Por ti daré mi vida!»

38 И сус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

Jesús le respondió: «¿Tú darás tu vida por mí? De cierto, de cierto te digo, que no cantará el gallo sin que me hayas negado tres veces.»