1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Dios nuestro, lo oímos con nuestros oídos, y nuestros padres nos lo contaron: ¡las grandes proezas que, en su favor, realizaste en los días de antaño!

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

¡Tú mismo desalojaste a las naciones, castigaste duramente a esos pueblos, y a nuestros padres los dejaste echar raíces!

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Porque no fue la espada lo que les dio posesión de la tierra; ni fue tampoco su brazo lo que les dio la victoria; ¡fue tu mano derecha, fue tu brazo, fue el resplandor de tu rostro, porque en ellos te complacías!

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Dios mío, ¡tú eres mi rey! ¡Envía tu salvación al pueblo de Jacob!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

¡Por ti derrotaremos a nuestros enemigos! ¡En tu nombre los hundiremos en el suelo!

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Yo no confiaría en mis flechas, ni tampoco mi espada podría salvarme;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

pero tú puedes salvarnos de nuestros enemigos, y poner en vergüenza a los que nos odian.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

¡En ti, Dios nuestro, nos gloriaremos siempre, y nunca dejaremos de alabar tu nombre!

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Pero nos has abandonado, nos has puesto en vergüenza. Ya no acompañas a nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos has hecho retroceder ante el enemigo, y los que nos aborrecen nos despojan de todo.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Has dejado que nos maten como a ovejas, y nos has esparcido entre las naciones.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

¡Has vendido a tu pueblo de balde! ¡Nada has ganado con venderlo!

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos has humillado ante nuestros vecinos; somos motivo de burla para los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Has hecho de nosotros la burla de la gente; al vernos, todos mueven burlones la cabeza.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Todo el tiempo debo encarar mi vergüenza; me abruma no poder dar la cara

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

por lo que dicen los que tanto me ofenden, ¡por lo que hacen mis vengativos enemigos!

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Aunque todo esto nos ha sucedido, jamás nos hemos olvidado de ti; jamás hemos quebrantado tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Jamás ha decaído nuestro ánimo, ni nos hemos apartado de tus sendas.

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

¡Pero tú nos arrojaste en cuevas de chacales! ¡Nos cubriste con las sombras de la muerte!

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Dios nuestro, si nos hubiéramos olvidado de tu nombre, o si hubiéramos rendido culto a otro dios,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¿acaso tú no habrías llegado a saberlo? ¡Si tú conoces los secretos más recónditos!

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Pero por ti nos matan todo el tiempo; ¡nos consideran ovejas para el matadero!

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

¡Despierta, Señor! ¿Por qué duermes? ¡Levántate, no te alejes para siempre!

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué te escondes de nosotros? ¿Por qué te olvidas de la opresión que sufrimos?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

Nuestro ánimo se halla por el suelo, ¡nuestros cuerpos se arrastran por la tierra!

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

¡Levántate, ven a ayudarnos y, por tu gran misericordia, sálvanos!