1 ( По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has abandonado? ¿Por qué estás tan lejos, y no vienes a salvarme? ¿Por qué no atiendes mi clamor?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dios mío, te llamo de día, y no me respondes; te llamo de noche, y no hallo reposo.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Tú eres santo, tú eres rey; tú eres alabado por Israel.

4 Н а Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Nuestros padres confiaron en ti; en ti confiaron, y tú los libraste.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

A ti clamaron, y fueron librados; en ti confiaron, y no quedaron en vergüenza.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

Pero yo soy más gusano que hombre; ¡un ser despreciable del que todos se burlan!

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

Los que me ven, se burlan de mí; me hacen muecas, sacuden la cabeza, y dicen:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

«Éste puso su confianza en el Señor, ¡pues que el Señor lo salve! ¡Que venga el Señor a librarlo, ya que en él se complacía!»

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

Pero eres tú quien me dio la vida, eres tú quien me infundió confianza desde que era un niño de pecho.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Antes de nacer fui puesto a tu cuidado; aun estaba yo en el vientre de mi madre, y tú eras ya mi Dios.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

No te apartes de mí, que me cerca la angustia y nadie viene en mi ayuda.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Mucha gente poderosa me rodea; son fuertes como toros de Basán.

13 О твориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

Como leones feroces y rugientes, abren sus fauces, dispuestos a atacarme.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Me voy diluyendo, como el agua; tengo todos los huesos dislocados. El corazón, dentro del pecho, se me derrite como la cera.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Tengo seca, muy seca, la garganta; la lengua se me pega al paladar; ¡me has lanzado al polvo de la muerte!

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Me ha cercado una banda de malvados; ¡me tienen rodeado, como perros! ¡Han taladrado mis manos y mis pies!

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Puedo contarme todos los huesos, mientras ellos se regodean al verme.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Echan a la suerte mis vestidos y se los reparten por sorteo.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Pero tú, Señor, ¡no te alejes! Tú eres mi fuerza, ¡ven pronto en mi ayuda!

20 И збави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

¡Rescata de la espada y de esos perros la única vida que tengo!

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

¡Sálvame de las fauces de esos leones! ¡Líbrame de los cuernos de esos búfalos!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Anunciaré tu nombre a mis hermanos; te alabaré en medio de la comunidad.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Ustedes, los que temen al Señor, ¡alábenlo! Descendientes de Jacob, ¡denle gloria! Hijos todos de Israel, ¡adórenlo!

24 З ащото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

El Señor no rechaza al afligido, no desprecia a los que sufren, ni esconde de ellos su rostro; cuando a él claman, les responde.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Yo lo alabaré en medio de la comunidad, y ante los que le temen cumpliré mis promesas.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Los pobres comerán, y quedarán satisfechos; los que buscan al Señor lo alabarán, y tendrán una larga vida.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

Todos los rincones de la tierra invocarán al Señor, y a él se volverán; ¡ante él se inclinarán todas las naciones!

28 З ащото царството е на Господа, И Той владее над народите.

El reinado es del Señor, y él gobierna a todas las naciones.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Todos los poderosos de la tierra lo adorarán; todos los mortales le rendirán pleitesía, todos los que no tienen vida propia.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

Las generaciones futuras le servirán, y hablarán del Señor a la generación venidera.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

Se dirá a los que aún no han nacido que el Señor es justo en todo lo que hace.