1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has abandonado? ¿Por qué estás tan lejos, y no vienes a salvarme? ¿Por qué no atiendes mi clamor?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

Dios mío, te llamo de día, y no me respondes; te llamo de noche, y no hallo reposo.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

Tú eres santo, tú eres rey; tú eres alabado por Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

Nuestros padres confiaron en ti; en ti confiaron, y tú los libraste.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

A ti clamaron, y fueron librados; en ti confiaron, y no quedaron en vergüenza.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

Pero yo soy más gusano que hombre; ¡un ser despreciable del que todos se burlan!

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

Los que me ven, se burlan de mí; me hacen muecas, sacuden la cabeza, y dicen:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

«Éste puso su confianza en el Señor, ¡pues que el Señor lo salve! ¡Que venga el Señor a librarlo, ya que en él se complacía!»

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

Pero eres tú quien me dio la vida, eres tú quien me infundió confianza desde que era un niño de pecho.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Antes de nacer fui puesto a tu cuidado; aun estaba yo en el vientre de mi madre, y tú eras ya mi Dios.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

No te apartes de mí, que me cerca la angustia y nadie viene en mi ayuda.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Mucha gente poderosa me rodea; son fuertes como toros de Basán.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

Como leones feroces y rugientes, abren sus fauces, dispuestos a atacarme.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

Me voy diluyendo, como el agua; tengo todos los huesos dislocados. El corazón, dentro del pecho, se me derrite como la cera.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Tengo seca, muy seca, la garganta; la lengua se me pega al paladar; ¡me has lanzado al polvo de la muerte!

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Me ha cercado una banda de malvados; ¡me tienen rodeado, como perros! ¡Han taladrado mis manos y mis pies!

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

Puedo contarme todos los huesos, mientras ellos se regodean al verme.

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

Echan a la suerte mis vestidos y se los reparten por sorteo.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Pero tú, Señor, ¡no te alejes! Tú eres mi fuerza, ¡ven pronto en mi ayuda!

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

¡Rescata de la espada y de esos perros la única vida que tengo!

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

¡Sálvame de las fauces de esos leones! ¡Líbrame de los cuernos de esos búfalos!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

Anunciaré tu nombre a mis hermanos; te alabaré en medio de la comunidad.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

Ustedes, los que temen al Señor, ¡alábenlo! Descendientes de Jacob, ¡denle gloria! Hijos todos de Israel, ¡adórenlo!

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

El Señor no rechaza al afligido, no desprecia a los que sufren, ni esconde de ellos su rostro; cuando a él claman, les responde.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

Yo lo alabaré en medio de la comunidad, y ante los que le temen cumpliré mis promesas.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

Los pobres comerán, y quedarán satisfechos; los que buscan al Señor lo alabarán, y tendrán una larga vida.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

Todos los rincones de la tierra invocarán al Señor, y a él se volverán; ¡ante él se inclinarán todas las naciones!

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

El reinado es del Señor, y él gobierna a todas las naciones.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

Todos los poderosos de la tierra lo adorarán; todos los mortales le rendirán pleitesía, todos los que no tienen vida propia.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

Las generaciones futuras le servirán, y hablarán del Señor a la generación venidera.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

Se dirá a los que aún no han nacido que el Señor es justo en todo lo que hace.