1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

»Pero hoy tengo que soportar las burlas de jovencitos a quienes doblo la edad; ¡a sus padres jamás les habría encomendado cuidar de los perros de mis rebaños!

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

¿De qué me habría servido contar con ellos, si en los brazos no tenían ninguna fuerza?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Vagaban solitarios, muertos de hambre, huyendo de las sombras y de la soledad,

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

recogiendo hierbas del campo y haciendo fuego con raíces de enebro,

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

siendo rechazados por todo el mundo, y tratados a gritos, como si fueran ladrones;

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

viviendo en las barrancas de los arroyos, o en cuevas y entre las rocas,

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

aullando en medio de la maleza, y reuniéndose entre los espinos.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Gente envilecida, carente de nombre, de instintos tan bajos que no merecían vivir.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

»Pero ahora soy su hazmerreír; soy para ellos objeto de burla.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Me rechazan, se alejan de mí, y aun se atreven a escupirme en la cara.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Como Dios me humilló y me soltó de su mano, me han perdido el respeto y se burlan de mí.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

Me tienen rodeado, como una chusma, y me empujan de un lado a otro para hacer que yo caiga y me pierda.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Me cierran el paso, para destruirme, ¡se aprovechan de mi sufrimiento sin que nadie se lo impida!

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

¡Se lanzan furiosos contra mí, como soldados que asaltan una muralla!

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

La confusión me domina; han lanzado mi honra por los aires; ¡mis riquezas se esfumaron como nubes!

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

»Una gran tristeza embarga mi alma; todo el tiempo me domina la aflicción.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

Por las noches, el dolor me corroe los huesos, el sueño se me va, y ya no encuentro reposo.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

¡Tú, Dios mío, me sujetas la ropa por el cuello con tal violencia que siento que me ahogo!

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

Tú me has derribado por el suelo, y ahora soy como el polvo, ¡sólo soy ceniza!

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Clamo a ti, y no me escuchas; a ti recurro, y ni siquiera me miras.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Te has vuelto muy cruel conmigo, pues me atacas con tu mano poderosa.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Me has hecho volar por los aires, y por los aires vuelo, como nada.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Bien sé que me llevas a la muerte, a la mansión reservada para todos los mortales.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

»¿Acaso no se tiende la mano al necesitado cuando en su angustia reclama ayuda?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

¿Acaso no me apiadé del afligido y tuve compasión del que nada tenía?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Cuando yo esperaba el bien, me vino el mal; cuando esperaba la luz, me cayó la oscuridad.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Siento en mi interior una gran agitación; tiempos de aflicción me tienen abrumado.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Ando en penumbras, sin la luz del sol; en medio de la congregación me levanto y clamo,

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

Ahora soy compañero de los chacales y amigo de los avestruces.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

La piel se me reseca, y se me desprende, y en los huesos siento un ardor insoportable.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

De mi arpa brotan notas de tristeza; ¡de mi flauta salen cantos de lamento!