1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

Dar acum ei mă batjocoresc, ei, cei mai tineri decât mine, pe ai căror părinţi nu i-am considerat vrednici să-i pun printre câinii turmei mele.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Dar la ce mi-ar fi folosit puterea mâinilor lor, de vreme ce rămăseseră fără vigoare?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Epuizaţi de sărăcie şi de foame, cutreierau pustia, noaptea, prin locuri părăsite şi pustii,

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

smulgeau nalbă dintre arbuşti, mâncau chiar şi rădăcini de verigel.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

Erau izgoniţi din mijlocul oamenilor, striga lumea după ei ca după nişte hoţi.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

Ei locuiau în văi uscate, între stânci şi-n gropile pământului.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Urlau printre tufişuri, se îngrămădeau în mărăcini.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Fii ai nebunilor şi ai celor fără nume, ei au fost izgoniţi din ţară.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

Dar acum ei cântă, râzând de mine; am devenit de pomină printre ei.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Mă urăsc, se îndepărtează de mine, nu se sfiesc să mă scuipe în faţă.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Pentru că El mi-a slăbit coarda arcului şi m-a smerit, ei nu mai au frâu faţă de mine.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

La dreapta mea se ridică o gloată. Ei întind curse picioarelor mele şi ridică o rampă de asalt în drumul lor devastator către mine.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Îmi nimicesc cărările, îmi măresc necazul şi nimeni nu-i opreşte.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Ajung la mine ca printr-o spărtură largă. Se rostogolesc printre dărâmături.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Spaimele mă copleşesc, demnitatea mi-e smulsă ca de vânt, siguranţa mea se risipeşte ca un nor.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

Sufletul mi-e vărsat din mine, m-au cuprins zilele suferinţei.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

Noaptea îmi străpunge oasele, iar durerile care mă rod n-au odihnă.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

Cu o mare putere Dumnezeu îmi smulge haina, mă strânge ca gulerul de la tunică.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

El m-a aruncat în noroi şi-am ajuns ca ţărâna şi cenuşa.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Strig către Tine, dar Tu nu răspunzi; stau în picioare, dar Tu stai şi te uiţi la mine.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Ai devenit crud cu mine, mă loveşti cu tăria mâinii Tale,

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

mă ridici deasupra vântului şi mă arunci în furia furtunii.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Ştiu că mă duci la moarte, în locul hotărât pentru toţi cei vii.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Nimeni nu întinde mâna unui om deznădăjduit, când strigă după ajutor în necazul său.

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

N-am plâns eu pentru cel ce a avut zile grele? N-a fost întristat sufletul meu pentru cel sărac?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Dar când aşteptam binele, a venit răul şi când aşteptam lumina, a venit întunericul.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Măruntaiele îmi fierb fără încetare, zile de suferinţă vin peste mine.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Umblu înnegrit, dar nu de soare. Mă ridic în adunare şi strig după ajutor.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

Am ajuns frate cu şacalii şi tovarăş cu struţii.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Pielea mi se înnegreşte şi cade, şi oasele îmi ard de febră.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Lira îmi este instrument de jale, iar fluierul meu scoate sunete de plâns.