1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

А теперь они надо мной смеются – те, кто младше меня, чьих отцов я бы погнушался поместить с собаками при моих стадах.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

И к чему мне сила их рук, если в них истощилась мощь?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Нищетой и голодом изнурены, бродят они в опаленной земле, в разоренном краю, во мраке.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

У кустов собирают соленые травы, и корни ракитника – их еда.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

Гонят их из среды людей и, как ворам, кричат им вслед.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

Им велят селиться в оврагах долин, среди скал и в расщелинах земли.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Воют они среди зарослей и жмутся друг к другу под терном.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Отверженный, безымянный сброд, изгнанный из страны.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

А теперь они песней меня язвят, посмешищем для них я стал.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Гнушаются меня, избегают меня и в лицо мне плевать не стыдятся.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Бог сделал меня слабым и беспомощным, и они распоясались предо мной.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

Эти отродья нападают на меня с правого боку, в бегство меня обращают и на погибель мне готовят осаду.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Заступают мне путь, все творят на беду мне – и никто им не помогает.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Как сквозь брешь на меня идут, все круша, на меня бросаются.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Ужасы ринулись на меня: моя слава развеяна, точно ветром, и уплыло, как облако, благоденствие. Дни скорби Иова

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

И теперь угасает во мне моя жизнь; обступили меня дни скорби.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

Ночью ноют кости мои; боль меня гложет, не зная покоя.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

Бог хватает одежду мою неистово; Он давит меня, как воротник рубахи.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

В грязь поверг Он меня, я стал как прах и пепел.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Я зову Тебя, Боже, но нет ответа; встаю, но Ты на меня не смотришь.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Ты безжалостным стал ко мне; мощью руки Своей гонишь меня.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Ты подхватил, помчал меня в вихре; Ты швыряешь меня прямо в рокочущую бурю.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Я знаю: Ты к смерти меня ведешь, в дом, уготованный всем живущим.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

О, никто не поднимет руку на бедняка, когда он призывает на помощь в своем несчастье!

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Не плакал ли я о тех, кто в беде? Разве о бедных душа моя не скорбела?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Но когда я добра ждал, пришла беда; уповал я на свет, но настала тьма.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Сердце тревогой объято, покоя не ведает; для меня настали дни скорби.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Хожу почерневший, но не от солнца; встаю в собрании и взываю о помощи.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

Я стал братом шакалам и другом совам.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Кожа моя чернеет и шелушится; в лихорадке тело горит.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

На плач настроена моя арфа, и свирель моя – на напев печальный.