1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Надломлен мой дух, кончаются мои дни, ждет меня могила.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Поистине, рядом со мной – насмешники, и мои глаза смотрят на их издевательства. Иов просит Бога быть его защитником

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Заступись за меня Сам перед Собой. Кто другой за меня поручится?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

Ты закрыл их разум от понимания, поэтому и не дашь им торжествовать.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

У того, кто друзей оговаривает за плату – дети ослабеют глазами.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

Бог сделал меня присказкой для людей, тем, кому люди плюют в лицо.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

Помутились от горя мои глаза, и все тело мое стало как тень.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Ужаснутся этому праведные, и невинные вознегодуют на безбожников.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

Но своего пути будет держаться праведный, и тот, чьи руки чисты, будет больше и больше утверждаться.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Ну, а вы – попробуйте снова, и я не найду среди вас мудреца. Смерть – единственная надежда Иова – умереть

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

Мои дни прошли, надежды разбиты, желания сердца мертвы.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

Они ночь превращают в день. «Свет, – говорят они, – тьме сродни».

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Если дом себе в мире мертвых я жду, если я во мгле расстелю постель,

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

и скажу могиле: «Ты мне отец», – а червям: «Ты мне мать, ну, а ты – сестра», –

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

то где же моя надежда? Кто надежду мою увидит?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

Сойдет ли она к воротам мира мертвых? Разве вместе в прах мы ляжем?