Битие 47 ~ Бытие 47

picture

1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.

Иосиф пошел к фараону и сказал ему: – Мой отец и братья со своими стадами крупного и мелкого скота и всем имуществом пришли из земли Ханаана и сейчас находятся в Гошене.

2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона.

Он выбрал пятерых из братьев и представил их фараону.

3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.

Фараон спросил братьев: – Чем вы занимаетесь? Они ответили фараону: – Твои рабы – пастухи, как и наши отцы. –

4 К азаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.

Еще они сказали: – Мы пришли сюда жить, потому что в земле Ханаана жестокий голод и твоим рабам негде пасти отары. Поэтому позволь твоим рабам поселиться в Гошене.

5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;

Фараон сказал Иосифу: – Твой отец и братья пришли к тебе.

6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

Земля Египта – перед тобой; посели отца и братьев в лучшей части этой земли. Пусть живут в Гошене. А если ты знаешь среди них способных к тому людей, поставь их смотреть за моим собственным скотом.

7 С лед това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.

Иосиф привел своего отца Иакова и представил его фараону, и Иаков благословил фараона.

8 Ф араонът каза на Яков: Колко е числото на годините на живота ти?

Фараон спросил его: – Сколько тебе лет?

9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

Иаков ответил фараону: – Дней моего странствования сто тридцать лет. Малочисленны и горьки были годы моей жизни, и число их не достигло годов странствования моих отцов.

10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

Иаков благословил фараона и покинул его дворец.

11 Т огава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

Иосиф поселил отца и братьев в Египте и дал им в собственность лучшую часть земли в округе Раамсес, как повелел фараон.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

Иосиф обеспечил едой отца, и братьев, и весь свой род, дав каждому по числу членов его семьи. Иосиф управляет Египтом во время голода

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.

Потом нигде не стало еды, потому что был жестокий голод; Египет и Ханаан были истощены от голода.

14 Й осиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

Иосиф собрал все деньги, какие только были в Египте и Ханаане, в уплату за зерно, которое у него покупали; он хранил их во дворце фараона.

15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

Когда кончились деньги и в Египте, и в Ханаане, все египтяне пришли к Иосифу и сказали: – Дай нам хлеба; зачем нам умирать у тебя на глазах? Наши деньги кончились.

16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

Иосиф сказал: – Приведите свой скот, а я дам вам хлеба в обмен на него, раз у вас кончились деньги.

17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

Они привели к Иосифу скот, и он дал им хлеба в обмен на лошадей, овец и коз, быков, коров и ослов. Он кормил их хлебом в тот год, в обмен на весь их скот.

18 С лед като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

Когда год прошел, они пришли к нему и сказали: – Мы не станем таить от нашего господина, что наши деньги кончились, и наш скот принадлежит тебе, так что у нас ничего не осталось для нашего господина, кроме наших тел и нашей земли.

19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

Зачем нам гибнуть у тебя на глазах, и нам самим, и нашей земле? Купи нас и нашу землю в обмен на хлеб, а мы с нашей землей будем в рабстве у фараона; и дай нам семян, чтобы нам жить и не умереть и чтобы эта земля не опустела.

20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

Так Иосиф купил всю землю в Египте для фараона. Египтяне продали каждый свое поле, потому что голод одолел их, и земля стала собственностью фараона,

21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

а народ Иосиф сделал рабами, от одного конца Египта до другого.

22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

Он не купил только землю жрецов, потому что они получали постоянную долю от фараона, и этой доли, которую дал им фараон, им хватало на пропитание; вот почему они не продали свою землю.

23 Т огава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

Иосиф сказал народу: – Теперь, когда я купил вас и вашу землю для фараона, вот вам семена, чтобы засеять землю.

24 З атова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

Когда поспеет урожай, отдайте одну пятую от него фараону, а остальные четыре пятых будут вам на семена для полей и на пропитание для вас самих, для ваших домашних и для детей.

25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

Они сказали: – Ты спас нам жизнь. Да найдем мы расположение в глазах нашего господина: мы будем рабами фараона.

26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. Последното желание на Яков

Так Иосиф установил в Египте закон о земле, который и сегодня в силе: одна пятая всего урожая принадлежит фараону, кроме урожая с земель жрецов, которая не стала собственностью фараона. Последнее желание Иакова

27 И така, Израел се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

Израильтяне жили в Египте в области Гошен; они приобрели там собственность и были плодовиты; число их возрастало.

28 Я ков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

Иаков прожил в Египте семнадцать лет, так что всего он жил сто сорок семь лет.

29 А като наближи времето, когато Израел трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност - да не ме погребеш в Египет,

Когда пришло ему время умирать, он позвал своего сына Иосифа и сказал ему: – Если я нашел расположение в твоих глазах, положи руку мне под бедро и обещай, что явишь мне милость и верность. Не хорони меня в Египте,

30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

но когда я сойду к моим отцам, вынеси меня из Египта и похорони там, где похоронены они. Иосиф ответил: – Я сделаю так, как ты говоришь.

31 П осле Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израел се поклони върху възглавницата на леглото.

– Поклянись, – сказал он. Иосиф поклялся ему, и Израиль поклонился, оперевшись на свой посох.