1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
Израильтяне поклялись в Мицпе: – Никто из нас не отдаст свою дочь замуж за вениамитянина.
2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.
Народ пошел в Вефиль, где и сидели перед Богом до вечера, громко и горько плача.
3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?
– О Господь, Бог Израиля, – говорили они, – почему это случилось с Израилем? Почему сегодня у Израиля недостает одного рода?
4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.
На следующее утро, встав рано, народ построил там жертвенник и принес на нем всесожжения и жертвы примирения.
5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.
И израильтяне спросили: – Какой из всех родов Израиля не пришел на общество перед Господом? Они дали великую клятву, что всякий, кто не придет в общество перед Господом в Мицпу, непременно будет предан смерти.
6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.
Израильтяне горевали о своих братьях вениамитянах. – Сегодня от Израиля отсечен один род, – говорили они. –
7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?
Где нам взять жен для тех, кто уцелел, раз мы поклялись Господом не отдавать им в жены наших дочерей?
8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.
Затем они спросили: – Какой из израильских родов не пришел на общество перед Господом в Мицпу? Выяснилось, что в лагерь на общество не пришел никто из Иавеша, что в Галааде;
9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.
и когда они пересчитали народ, там не оказалось ни одного из жителей Иавеша, что в Галааде.
10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.
И тогда общество отправило туда двенадцать тысяч воинов, велев им: – Идите, предайте мечу всех жителей Иавеша, что в Галааде, вместе с женщинами и детьми.
11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.
Сделайте вот что: полностью истребите всех мужчин и всех женщин, кроме девственниц.
12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.
Среди жителей Иавеша Галаадского они нашли четыреста девушек, которые еще не спали с мужчиной, и увели их в лагерь в Шило, что в земле Ханаана.
13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.
Все общество послало вениамитянам к скале Риммон предложение заключить мир.
14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.
Тогда вениамитяне вернулись, и им дали женщин Иавеша, что в Галааде, которых оставили в живых. Но на всех не хватило.
15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.
Народ горевал о Вениамине, потому что Господь не сохранил целостности родов Израиля.
16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?
И старейшины общества сказали: – Женщины Вениамина истреблены. Как нам добыть жен для мужчин, которые уцелели?
17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.
У уцелевших вениамитян должны быть наследники, – сказали они, – чтобы Израиль не потерял один из своих родов.
18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.
Мы не можем дать им в жены своих дочерей, ведь мы, израильтяне, поклялись: «Проклят всякий, кто даст жену вениамитянину».
19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,
Но смотрите, праздник Господу ежегодно празднуется в Шило, что на севере от Вефиля и на востоке от дороги, что ведет от Вефиля в Шехем и на юг от Левоны.
20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята
И они научили вениамитян, говоря: – Идите, спрячьтесь в виноградниках
21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.
и наблюдайте. Когда девушки Шило выйдут, чтобы кружиться в плясках, выбегайте из виноградников, хватайте каждый себе в жены одну из девушек Шило и ступайте в землю Вениамина.
22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.
Когда их отцы или братья станут жаловаться нам, мы им скажем: «Будьте великодушны и оставьте их нам, потому что мы не взяли для них жен на войне, а раз не вы сами отдали их нам, то и вы не виновны».
23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.
Так вениамитяне и поступили. Когда девушки плясали, каждый мужчина схватил по одной и унес, чтобы она стала его женой. После этого они вернулись в свой удел, отстроили города и поселились в них.
24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.
А израильтяне тогда же покинули то место и пошли домой к своим родам и кланам, каждый – в свой удел.
25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.
В те дни у Израиля не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.