1 Р азрушителят излезе пред лицето ти; пазѝ крепостта, бди за пътя, стегни кръста си, уякчи силно мощта си.
Ниневия, против тебя поднимается разрушитель. Охраняй крепости, стереги дорогу, укрепляй себя, собери все свои силы.
2 П онеже Господ възстанови величието на Яков като величието на Израел; защото изтърсвачите ги изтърсиха и повредиха лозовите им пръчки.
Господь восстановит величие Иакова подобно величию Израиля, хотя разрушители опустошили их и погубили их виноградные лозы.
3 Щ итът на силните му е боядисан в червено, яките мъже са облечени в червеникаво; колесниците лъщят със стомана в деня, когато се приготвя, и елховите копия се размахват ужасно.
Щиты бойцов его – красны, его воины в багряных одеждах. Сверкает металл колесниц в день, когда они приготовлены к бою, колышется лес копий.
4 К олесниците буйстват по улиците, блъскат се една с друга по площадите; изгледът им е като факли, летят като светкавица.
Проносятся по улицам колесницы, мечутся по площадям. Они подобны пылающим факелам, как сверкающие молнии.
5 Т ой си припомня за юнаците си; но те се подхлъзват по пътя си; тичат към стените му и покривалото се приготвя.
Царь Ассирии созывает своих лучших воинов, но они спотыкаются на ходу. Они устремляются к городским стенам, но против них уже возведены осадные сооружения.
6 Р ечните порти се отварят и палатът се разрушава.
Речные ворота распахнуты, и враг разрушает царский дворец.
7 Р ешено е да се плени Ниневия и да се пресели; и слугините ѝ стенат подобно на гласа на гълъбите, когато се бият по гърдите си.
Решено: Ниневия будет обнажена и уведена в плен. Рабыни ее стонут, как голубки, и бьют себя в грудь.
8 Н о макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже, както езеро с вода, те пак бягат; макар че викат: Стойте! Стойте!, пак никой не поглежда назад.
Ниневия – как убывающий водоем: словно прорвавшаяся вода, бегут из нее люди. «Стойте! Стойте!» – кричат им, но никто не возвращается.
9 О бирайте среброто, обирайте златото; защото съкровищата ѝ са безгранични, има богатство от всякакви отбрани вещи.
Расхищайте серебро! Расхищайте золото! Нет конца их запасам и богатствам из сокровищниц.
10 Т я се изпразни, изтърси и запустя; сърцето се топи и колената се удрят едно о̀ друго, болки има във всеки кръст, а лицата на всички са побледнели.
Разграблен, опустошен и разорен город. Сердца людей замирают от страха, колени трясутся, дрожат тела и у всех бледнеют лица.
11 К ъде е ровът на лъвовете и мястото, където младите лъвове се хранеха, където ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето и нямаше кой да ги плаши?
Где же теперь Ниневия, что была как логово львов, как место, где выкармливают своих львят, по которому бродили лев, львица и львенок, и ничто их не пугало?
12 К ъде е лъвът, който разкъсваше достатъчно храна за лъвчетата си, даваше за лъвиците си и пълнеше пещерите си с плячка и рововете си - с грабеж?
Лев растерзал достаточно добычи для своих детенышей и удавил жертву для своей львицы, наполнил добычею свои пещеры и жертвами – свое логово.
13 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще изгоря колесниците ти сред дим и мечът ще изпояде младите ти лъвове; ще изтребя плячката ти от земята; и няма да се чуе гласът на пратениците ти.
– Я – против тебя! – возвещает Господь Сил. – Я сожгу в дыму твои колесницы, и меч истребит твоих молодых львов. Я не оставлю на земле добычи для тебя. И не будет больше слышен голос твоих посланников.