1 З а Моав. Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен.

О Моаве. Так говорит Господь Сил, Бог Израиля: – Горе Нево – он будет опустошен! Кирьятаим будет опозорен и захвачен; крепость будет опозорена и разрушена.

2 М оав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва.

Минует слава Моава; в Хешбоне замышляют против него зло: «Идем, покончим с этим народом». И ты, Мадмен, замолкнешь; меч будет преследовать тебя.

3 Г лас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение!

Слышите крики из Хоронаима, крики великого опустошения и разрушения.

4 М оав беше разрушен; малките му деца изпищяха.

Погибнет Моав, заплачут его малые дети.

5 З ащото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

Поднимаются жители на Лухит и на ходу горько плачут; на дороге, ведущей в Хоронаим, слышен скорбный плач о разорении.

6 Б ягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята.

Бегите! Спасайте свои жизни! Будьте, как одинокий можжевельник в пустыне.

7 З ащото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си.

За то, что вы надеялись на свои дела и богатства, вас тоже захватят. В плен отправится Кемош со своими священниками и вождями.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза Господ.

Губитель придет в каждый город – ни один город не спасется. Долина погибнет, равнина придет в запустение, как и сказал Господь.

9 Д айте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях.

Дайте Моаву крылья, чтобы он мог улететь. Его города опустеют, останутся без горожан.

10 П роклет да бъде онзи, който върши делото Господне небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.

Проклят тот, кто небрежен, исполняя дело Господне! Проклят тот, кто удерживает меч от кровопролития!

11 М оав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил.

Моав от юности пребывал в покое, как вино над своим осадком, что из сосуда в сосуд не переливали – так и Моав не ходил в плен. Так что вкус его, как и прежде, и запах не изменился.

12 З атова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

Но наступают дни, – возвещает Господь, – когда Я пошлю к нему виноделов, чтобы перелить его, опустошить его сосуды и разбить его кувшины вдребезги.

13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израелевият дом за Ветил, на който уповаваха.

Моав тогда постыдится Кемоша, как дом Израиля постыдился Вефиля, своей надежды.

14 К ак казвате: Ние сме силни мъже - мъже, храбри за война?

Как же вы можете говорить: «Мы храбрецы, мы отважные в битве воины?»

15 М оав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е Господ на Силите.

Моав будет разрушен, его города будут взяты; его лучшие юноши пойдут на бойню, – говорит Царь, Чье Имя – Господь Сил. –

16 П огибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.

Падение Моава близко; день его бедствия спешит.

17 В сички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга!

Плачьте о нем, все его соседи, все, кто знал его славу, говорите: «Как сломан могучий скипетр, как сломан жезл прославленный!»

18 Д ъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти.

Сойди с почетного места и сядь на иссохшую землю, дочь-обитательница – Дивона потому что губитель Моава двинется на тебя и разрушит твои укрепленные города.

19 Ж ителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана?

Встань у дороги и смотри, живущий в Ароере. Расспрашивай беженца и уцелевшую, спрашивай: «Что случилось?»

20 М оав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен.

Моав обесславлен, ведь он сломлен; рыдайте и плачьте! Расскажите вдоль побережий Арнона, что разрушен Моав.

21 П рисъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

Суд пришел на города в плоскогорье: на Холон, Иахац и на Мефаат,

22 Д евон, Нево и Вет-девлатаим,

на Дивон, Нево и Бет-Дивлатаим,

23 К иритаим, Вет-гамул и Вет-меон,

на Кирьятаим, Бет-Гамул и Бет-Меон,

24 К ариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки.

на Кериот и Боцру, и на все дальние и ближние города Моава.

25 Р огът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва Господ.

Рог Моава отрублен и его рука сломана, – возвещает Господь. –

26 О пийте го, защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех.

Напоите его допьяна, потому что он возносился перед Господом. Пусть он вываляется в своей блевотине; пусть он станет посмешищем.

27 З ащото Израел не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително?

Разве не посмешищем был у тебя Израиль? Разве пойман он был с ворами, что ты презрительно качал головой каждый раз, когда говорил о нем?

28 М оавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата.

Оставьте города и селитесь в скалах, жители Моава. Будьте как голуби, что гнездятся на краях расщелин.

29 Ч ухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му.

– Слышали мы о гордости Моава, о его чрезмерной гордости и тщеславии, о его гордости и надменности, о его заносчивом сердце.

30 А з зная, че неговият гняв е празен, казва Господ; самохвалствата му не са извършили нищо.

– Знаю Я его наглость, – возвещает Господь, – но пуста его похвальба, и дела его ничего не стоят.

31 З атова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

Поэтому плачу Я о Моаве, рыдаю обо всем Моаве, скорблю о жителях Кир-Хереса.

32 О , лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

Я плачу о вас, как Я плакал о Иазере, о виноградниках Сивмы. Ваши лозы тянулись к морю, достигали моря Иазера. Разрушитель набросился на летние плоды, на спелый виноград.

33 В еселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе.

Веселье и радость ушли с плодородной земли Моава. Вину из давилен Я положил конец; никто в них не топчет с радостным криком. Хотя и стоит крик, но не радостный он.

34 П оради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

От Хешбона до Елеалы раздаются рыдания; крики слышны до самого Иахаца, от Цоара до Хоронаима и Эглат-Шлешия, ведь даже воды реки Нимрима пересохнут.

35 П ри това, казва Господ, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си.

Я истреблю в Моаве тех, кто приносит жертвы в святилища на возвышенностях и возжигает благовония своим богам, – возвещает Господь. –

36 З атова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна.

Поэтому Мое сердце плачет о Моаве, как свирель; плачет, как свирель, о жителях Кир-Хереса. Богатство, которое они скопили, погибло.

37 З ащото всяка глава е плешива и всяка брада - обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста - вретище.

Все головы острижены, все бороды сбриты; на всех руках порезы, и одеты они в рубище.

38 П о всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва Господ.

На всех крышах Моава и на площадях все рыдают, потому что Я разбил Моав, как сосуд, который никому не нужен, – возвещает Господь. –

39 К ак се строши! - вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.

Как он раскололся! Как они рыдают! Как позорно Моав показал спину! Моав стал посмешищем и ужасом для всех соседей.

40 З ащото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав.

Так говорит Господь: – Орел налетит на свою добычу, простирая свои крылья над Моавом.

41 Г радовете бяха превзети, крепостите - завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

Кериот будет взят, крепости будут захвачены. Затрепещут в тот день сердца моавских воинов, словно сердце роженицы.

42 И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против Господа.

Как народ истребится Моав, потому что он возносился перед Господом.

43 С трах, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва Господ.

Ужас, яма и западня ждут тебя, народ Моава, – возвещает Господь. –

44 К ойто избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него - да!, върху Моав - годината на наказанието им, казва Господ.

Всякий, кто побежит от ужаса, упадет в яму, всякий, выбравшийся из ямы, угодит в западню; Я нашлю эти беды на Моав в год его наказания, – возвещает Господь. –

45 О нези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък - отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци.

В тени Хешбона замерли изнуренные беженцы: полыхает огонь из Хешбона, пышет пламя из дома сигонова, обжигает лоб Моаву, темя народу мятежному.

46 Г орко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти.

Горе тебе, Моав! Погиб народ Кемоша; твои сыновья взяты в плен, твои дочери – в неволе.

47 Н о при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва Господ. Дотук присъдата на Моав.

Но в будущем Я верну Моаву благополучие, – возвещает Господь. Здесь кончается приговор Моаву.