1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

Притчи Соломона, сына Давидова, царя Израиля:

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

да принесут они мудрость и наставление и да помогут осмыслить разумные высказывания;

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

да научат они правилам благоразумной жизни, праведности, справедливости и честности

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

и дадут простакам проницательность, и юным – знание и рассудительность;

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

пусть послушают мудрые и умножат познания, и пусть разумные получат советы;

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

да уразумеют они пословицы и притчи, слова мудрецов и загадки их.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

Страх перед Господом – начало мудрости, только глупцы презирают мудрость и наставление. Наставления в мудрости Предостережение от соблазна

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

Сын мой, послушай наставление своего отца и не отвергай поучения своей матери.

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

Они будут прекрасным венком на твоей голове и ожерельем на твоей шее.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

Сын мой, если грешники соблазняют тебя, не поддавайся им.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

Если скажут они: «Идем с нами, устроим засаду для пролития крови, без причины подстережем невинного,

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

живьем их проглотим, как мир мертвых, целиком – как тех, кто нисходит в пропасть;

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

награбим всевозможных дорогих вещей и наполним дома свои добычей.

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Бросай с нами жребий, общая будет у нас мошна», –

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

то не ходи с ними, сын мой, не вставай на путь их.

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

Ведь их ноги бегут к злу, спешат они на пролитие крови.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

Как бессмысленно ставить сеть на глазах у всех птиц,

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

но эти люди устраивают засаду для пролития своей же крови, подстерегают самих же себя!

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

Таковы пути всех, кто жаждет преступной добычи; она отнимает жизнь у завладевших ею. Предостережение не отвергать мудрости

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

Мудрость восклицает на улицах, возвышает свой голос на площадях;

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

на углах шумных улиц кричит она и при входе в городские ворота держит речь:

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

«До каких же пор вы, простаки, будете любить свою простоту? Сколько же еще глумливые будут наслаждаться насмешками, а глупцы – ненавидеть знание?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Если бы вы ответили на мой укор, я излила бы на вас мой дух и открыла бы вам свои мысли.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

Но раз вы отвергли меня, когда я призывала, и никто не внимал, когда я протягивала вам руку;

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

раз вы пренебрегли всеми моими советами и не приняли моего укора,

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

то и я в свой черед посмеюсь над вашей бедой, поиздеваюсь, когда поразит вас ужас, –

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

когда поразит вас ужас, как буря, и беда пронесется над вами, как вихрь, когда горе и скорбь вас подавят.

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Тогда будут звать меня, но я не отвечу; будут искать меня, но не найдут.

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

Раз они знание возненавидели и страх перед Господом не избрали,

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

раз мой совет не приняли и укор мой с презрением отвергли –

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

то они будут есть плоды своего пути и получат сполна от своих замыслов.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

Ведь своенравие убьет простаков, и беспечность погубит глупцов,

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

но слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась беды».