1 Е то законите, които ще представиш пред тях.

Вот законы, которые ты должен им дать: Законы о рабах-евреях (Втор. 15: 12-18)

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

– Если купишь раба-еврея, и он прослужит у тебя шесть лет, то на седьмой год он должен стать свободным без выкупа.

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

Если он пришел один, пусть один и освободится, а если пришел с женой, пусть вместе с ним станет свободной и она.

4 А ко господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.

Если господин даст ему жену и она родит ему сыновей или дочерей, то женщина и дети будут принадлежать господину, а свободным станет только он сам.

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,

Но если раб скажет: «Я люблю своего господина и жену с детьми. Я не хочу становиться свободным», –

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

пусть господин приведет его к судьям, подведет к двери или дверному косяку и проколет ему ухо шилом. После этого он останется его рабом на всю жизнь.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

Если человек продаст дочь в рабство, она не должна освобождаться из рабства, как рабы-мужчины.

8 А ко не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.

Если она не угодит господину, который выбрал ее себе в жены, он должен позволить выкупить ее. Он не имеет права продавать ее чужеземцам, потому что обошелся с ней нечестно.

9 Н о ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.

Выбрав ее женой для сына, пусть даст ей права дочери.

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.

Если он женится на другой, пусть не лишает первую жену еды, одежды и супружеских прав.

11 А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Закон срещу насилието

Если он не даст ей все это, то она может стать свободной без выкупа. Законы о телесных повреждениях

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.

– Любой, кто ударит человека и убьет его, будет предан смерти.

13 Н о ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.

Если он сделает это неумышленно, если допустит этому случиться Бог, пусть убийца убежит, куда Я укажу.

14 А ко обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.

Но если человек затаит зло и убьет другого человека намеренно, заберите его от Моего жертвенника и предайте смерти.

15 К ойто удари баща си или майка си, да бъде убит.

Любой, кто ударит отца или мать, должен быть предан смерти.

16 К ойто открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.

Любой, кто украдет человека и продаст его или будет еще держать его у себя, когда его схватят, должен быть предан смерти.

17 К ойто кълне баща си или майка си, да бъде убит.

Любой, кто злословит отца или мать, должен быть предан смерти.

18 К огато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;

Если мужчины поссорятся и один ударит другого камнем или кулаком и тот не умрет, но сляжет,

19 и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан - само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.

нанесший удар не будет в ответе, если тот, кто получил увечье, поднимется и станет выходить из дома, опираясь на палку. Но он должен заплатить ему за потерянное время и за лечение.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.

Если хозяин ударит раба или рабыню палкой и раб тотчас умрет, хозяин должен быть наказан.

21 О баче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

Но если раб встанет через день или два, хозяина наказывать не следует, потому что раб – его собственность.

22 А ко мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

Если дерущиеся мужчины ударят беременную женщину и она преждевременно родит, но другого вреда не будет, с обидчика нужно взыскать все, что потребует муж и позволит суд.

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

Если будет причинен вред, берите жизнь за жизнь,

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

глаз за глаз, зуб за зуб, ногу за ногу,

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

ожог за ожог, рану за рану, ушиб за ушиб.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.

Если хозяин ударит раба или рабыню в глаз и выбьет его, пусть отпустит их на свободу за глаз.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.

Если он выбьет рабу или рабыне зуб, пусть отпустит их на свободу за выбитый зуб.

28 А ко вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

Если бык забодает мужчину или женщину до смерти, быка нужно забить камнями, а мясо его есть нельзя. Но хозяин быка не будет в ответе.

29 Н о ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.

Если бык был бодлив и хозяина предупреждали, но он не смотрел за ним, и тот убил мужчину или женщину, быка нужно забить камнями, а хозяина тоже предать смерти.

30 О баче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.

Впрочем, если с него потребуют выкуп, он может откупиться, заплатив столько, сколько потребуется.

31 А ко волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.

Этот же закон действует, если бык забодает мальчика или девочку.

32 Н о ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.

Если бык забодает раба или рабыню, пусть хозяин заплатит их господину тридцать шекелей серебра, а быка пусть забьют камнями.

33 А ко някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

Если кто-то, открыв или выкопав яму, не закроет ее, и туда упадут вол или осел,

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

он должен заплатить за потерю. Пусть он заплатит хозяину, а туша будет его.

35 А ко волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.

Если чей-то бык изувечит чужого быка и тот умрет, пусть хозяева продадут живого быка и поделят поровну и выручку, и тушу.

36 Н о ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.

Но если было известно, что бык бодлив, а хозяин не держал его взаперти, он должен заплатить быком за быка, а тушу пусть возьмет себе.