1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Услышь нас, Пастырь Израиля, Ты, Который водит Иосифа, как овец, восседающий на херувимах, воссияй!

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

Пред Ефремом, Вениамином и Манассией пробуди силу Свою, приди и спаси нас!

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

Боже, восстанови нас! Да воссияет лицо Твое, и будем спасены.

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

О Господь, Бог Сил, как долго еще будешь гневаться на молитвы Своего народа?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

Напитал Ты нас слезами, как хлебом, напоил их ими сполна,

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

сделал нас причиной раздора соседей, и враги наши насмехаются над нами.

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Бог Сил, восстанови нас! Да воссияет лицо Твое, и будем спасены.

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

Из Египта Ты перенес виноградную лозу, изгнал народы и посадил ее,

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

очистил для нее место. Принялись ее корни, и она наполнила землю.

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

Горы покрылись ее тенью и могучие кедры – ее ветвями.

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

Она пустила свои ветви до моря и побеги свои – до реки Евфрат.

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

Для чего разрушил Ты ее ограды, так что все проходящие мимо обрывают ее плоды?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

Лесной кабан подрывает ее, и дикие звери объедают ее.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

Бог Сил, возвратись к нам! Взгляни с неба и посмотри на нас! И сохрани этот виноград,

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

что посадила правая рука Твоя, и сына, которого Ты сделал сильным для Себя.

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

Твой виноград пожжен огнем, обсечен, от Твоего гнева погибает народ Твой.

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Да будет рука Твоя над тем, кто от Тебя по правую руку, над сыном человека, которого Ты сделал сильным для Себя,

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

Тогда мы не отступим от Тебя; возврати нас к жизни, и мы будем призывать Имя Твое.

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

О Господь, Бог Сил, восстанови нас! Да воссияет Твое лицо, и будем спасены.