1 Г оспод говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:

На равнинах Моава, у Иордана, напротив Иерихона, Господь сказал Моисею:

2 З аповядай на израелтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

– Вели израильтянам дать левитам города для обитания из надела, которым они владеют. Дайте им и пастбища вокруг городов.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

Тогда у них будут города для обитания и пастбища для стад, отар и прочего скота.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

Пастбища для скота вокруг городов, которые вы дадите левитам, пусть простираются на тысячу локтей вокруг городской стены.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

Вне города отмерьте две тысячи локтей на восток, две тысячи на юг, две тысячи на запад и две тысячи на север, а город – посередине. Эта земля будет у них городским пастбищем для скота. Города-убежища (Втор. 4: 41-43; 19: 1-14; Нав. 20: 1-9)

6 А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

Шесть из городов, которые вы дадите левитам, пусть будут городами-убежищами. Туда сможет убежать убивший кого-либо. Сверх того, дайте им еще сорок два города.

7 В сички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

Всего дайте левитам сорок восемь городов с пастбищами.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израелтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

Города, которые вы дадите левитам из удела израильтян, нужно давать по уделу каждого рода: берите больше городов у родов, чей удел больше, но меньше у тех, чей удел меньше.

9 Г оспод говорѝ още на Моисей:

Господь сказал Моисею:

10 К ажѝ на израелтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

– Обратись к израильтянам и скажи им: «Когда вы переправитесь через Иордан в Ханаан,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

выберите себе города-убежища, куда сможет убежать всякий, кто убил человека неумышленно.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.

Они будут у вас убежищем от мстителя, чтобы убийце не погибнуть, прежде чем он предстанет перед обществом на суд.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.

Шесть городов, которые вы назначите, будут у вас городами-убежищами.

14 Т ри града да дадете оттатък Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.

Назначьте три города на этой стороне Иордана и три – в Ханаане как города-убежища.

15 Т ези шест града да бъдат убежище за израелтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

Шесть этих городов будут убежищем для израильтян, чужеземцев и кого-либо еще, кто будет жить среди них: сюда сможет убежать всякий, кто убил человека неумышленно.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Если человек ударит другого железным предметом так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

17 А ко го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Или если у человека в руке камень, которым можно убить, и он ударит другого так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Или если у человека в руке деревянный предмет, которым можно убить, и он ударит другого так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

19 О тмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

Мститель за кровь – это тот, кто предаст убийцу смерти; встретив его, он предаст его смерти.

20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,

Если человек со злым умыслом толкнет другого или бросит в него что-нибудь так, что тот умрет,

21 и ли от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

или во вражде ударит его кулаком так, что тот умрет, его нужно предать смерти – он убийца. Встретив убийцу, мститель за кровь предаст его смерти.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

Но если человек без вражды, нечаянно толкнет другого или без злого умысла бросит в него чем-нибудь,

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

или, не видя его, уронит на него камень, которым можно убить, и тот умрет, хотя он не враждовал с ним и не желал ему зла,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

пусть общество рассудит между убийцей и мстителем за кровь по этим законам.

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

Пусть народ защитит убийцу от мстителя за кровь и отправит его обратно, в город-убежище, куда он убежал. Пусть он живет там до смерти первосвященника, помазанного священным маслом.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,

Но если убийца выйдет из города-убежища, в который он убежал,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;

и мститель за кровь найдет его вне города, то мститель за кровь может убить его и не будет виновен в убийстве.

28 з ащото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

Убийца должен находиться в городе-убежище до смерти первосвященника. Только после смерти первосвященника он может вернуться домой.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

Таковы установленные законы для вас и грядущих поколений, где бы вы ни жили.

30 К ойто убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.

Любого, кто убьет человека, нужно предать смерти как убийцу, по свидетельскому показанию. Но нельзя предавать смерти по показанию лишь одного свидетеля.

31 Н ито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.

Не берите выкупа за жизнь убийцы, который заслужил смерть. Его непременно нужно предать смерти.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.

Не берите выкупа за убежавшего в город-убежище, чтобы позволить ему вернуться и жить на своей земле, прежде чем умрет первосвященник.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

Не оскверняйте землю, где вы живете. Кровь оскверняет землю, и для земли, на которую была пролита кровь, нельзя совершить отпущения иначе, как кровью того, кто ее пролил.

34 Н ито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израелтяните.

Не оскверняйте землю, где вы живете, и где обитаю Я. Ведь Я, Господь, обитаю среди израильтян».