Притчи 13 ~ Притчи 13

picture

1 М ъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

Мудрый сын принимает наставление своего отца, а глумливый упреков не слушает.

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

От плода своих уст человек вкушает благо, а лживые тяготеют к жестокости.

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

Стерегущий уста хранит свою жизнь, а говорящий опрометчиво себя погубит.

4 Д ушата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

Лентяй желает и ничего не получает, а желания усердного исполняются до конца.

5 П раведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

Праведник ненавидит ложь, а неправедные приносят срам и бесчестие.

6 П равдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

Праведность хранит тех, чей путь прям, а нечестие губит грешника.

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

Один притворяется богатым, но ничего не имеет; другой притворяется бедным, будучи очень богат.

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

Богатством можно выкупить жизнь человека, а бедняку и не угрожает никто.

9 С ветлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

Свет праведных светит весело, а светильник нечестивых гаснет.

10 О т гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

Высокомерие только рождает ссоры, а мудрость у тех, кто внимает советам.

11 Б огатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

Тает богатство, что быстро нажито, а копящий мало-помалу накопит много.

12 О тлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

Не сбывающаяся надежда томит сердце, а сбывшееся желание – дерево жизни.

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

Презирающий наставление сам себя губит, а чтущий заповедь будет вознагражден.

14 П оуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

Учение мудрых – источник жизни, отводящий от сетей смерти.

15 З дравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

Здравый разум вызывает расположение, а путь вероломных ведет к погибели.

16 В секи благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

Всякий разумный поступает со знанием, а глупец выказывает свою дурость.

17 Л ошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

Жди от плохого посла беды, а от верного вестника – исцеления.

18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

Бедность и стыд пренебрегающему наставлением, а внимающего упреку почтят.

19 И зпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

Сладко душе сбывшееся желание, а глупцам противно от зла отвернуться.

20 Х одѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

Кто общается с мудрыми, сам станет мудр, а спутник глупцов попадет в беду.

21 З лото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

Несчастье преследует грешника, а благополучие – награда для праведных.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

Добрый человек оставит наследство детям своих детей, а богатство грешных копится для праведных.

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

Много хлеба может дать и поле бедняка, но несправедливость отнимает у него урожай.

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

Жалеющий розгу не любит своего сына, а кто любит, прилежно его наказывает.

25 П раведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.

Праведник досыта будет есть, а нечестивый – ходить голодным.