1 М удрый сын принимает наставление своего отца, а глумливый упреков не слушает.

Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

2 О т плода своих уст человек вкушает благо, а лживые тяготеют к жестокости.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

3 С терегущий уста хранит свою жизнь, а говорящий опрометчиво себя погубит.

Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

4 Л ентяй желает и ничего не получает, а желания усердного исполняются до конца.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

5 П раведник ненавидит ложь, а неправедные приносят срам и бесчестие.

Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

6 П раведность хранит тех, чей путь прям, а нечестие губит грешника.

Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

7 О дин притворяется богатым, но ничего не имеет; другой притворяется бедным, будучи очень богат.

Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

8 Б огатством можно выкупить жизнь человека, а бедняку и не угрожает никто.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

9 С вет праведных светит весело, а светильник нечестивых гаснет.

Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 В ысокомерие только рождает ссоры, а мудрость у тех, кто внимает советам.

От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

11 Т ает богатство, что быстро нажито, а копящий мало-помалу накопит много.

Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

12 Н е сбывающаяся надежда томит сердце, а сбывшееся желание – дерево жизни.

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13 П резирающий наставление сам себя губит, а чтущий заповедь будет вознагражден.

Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

14 У чение мудрых – источник жизни, отводящий от сетей смерти.

Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

15 З дравый разум вызывает расположение, а путь вероломных ведет к погибели.

Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

16 В сякий разумный поступает со знанием, а глупец выказывает свою дурость.

Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

17 Ж ди от плохого посла беды, а от верного вестника – исцеления.

Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

18 Б едность и стыд пренебрегающему наставлением, а внимающего упреку почтят.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

19 С ладко душе сбывшееся желание, а глупцам противно от зла отвернуться.

Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 К то общается с мудрыми, сам станет мудр, а спутник глупцов попадет в беду.

Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

21 Н есчастье преследует грешника, а благополучие – награда для праведных.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

22 Д обрый человек оставит наследство детям своих детей, а богатство грешных копится для праведных.

Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

23 М ного хлеба может дать и поле бедняка, но несправедливость отнимает у него урожай.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

24 Ж алеющий розгу не любит своего сына, а кто любит, прилежно его наказывает.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

25 П раведник досыта будет есть, а нечестивый – ходить голодным.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.