1 W iilkii caqli lahu wuxuu maqlaa edbinta aabbihiis, Laakiinse kii wax quudhsadaa canaanta ma maqlo.

Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

2 N in wuxuu wax wanaagsan ku cuni doonaa midhaha afkiisa, Laakiinse khaayinnada naftoodu waxay cuni doontaa midhaha dulmiga.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

3 K ii afkiisa dhawraa wuxuu dhawraa naftiisa, Laakiinse kii bushimihiisa aad u kala qaadaa wuu baabbi'i doonaa.

Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

4 K ii caajis ah naftiisu wax bay damacdaa, mana hesho, Laakiinse nafta kii dadaala waa la barwaaqaysiin doonaa.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

5 N inkii xaq ahu beenta wuu neceb yahay, Laakiinse ninkii shar lahu waa karaahiyo, wuuna ceeboobaa.

Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

6 X aqnimadu kii jidkiisu qumman yahay ayay ilaalisaa, Laakiinse sharnimadu dembilaha ayay afgembidaa.

Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

7 W axaa jira nin hodan iska dhiga laakiinse aan waxba haysan, Oo waxaa jira mid miskiin iska dhiga laakiinse maal badan leh.

Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

8 N in wuxuu noloshiisa ku furtaa maalkiisa, Laakiinse miskiinku canaanta ma maqlo.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

9 I ftiinka kuwa xaqa ahu weligii wuu reyreeyaa, Laakiinse laambadda kuwa sharka leh waa la bakhtiin doonaa.

Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 I sqabasho oo keliya ayaa kibir ka timaada, Laakiinse kii waanada qaata waxaa la jirta xigmad.

От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

11 M aalkii degdeg lagu helaa wuu dhinmi doonaa, Laakiinse kan hawl wax ku soo urursadaa waa sii korodhsan doonaa.

Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

12 R ajadii raagtaa qalbigay bukaysiisaa, Laakiinse markii wixii la doonayay la helo waa geed nololeed.

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13 K u alla kii erayga quudhsadaa halligaad ayuu isu keenaa, Laakiinse kii amarka ka cabsada waa loo abaalgudi doonaa.

Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

14 N inkii caqli leh waxbariddiisu waa il nololeed, In dabinnada dhimashada laga leexdo.

Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

15 W axgarashadii wanaagsan raalli baa laga noqdaa, Laakiinse jidka khaayinnadu waa xun yahay.

Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

16 N in kasta oo miyir lahu aqoon buu ku shaqeeyaa, Laakiinse nacasku nacasnimuu fidiyaa.

Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

17 W argeeyihii shar lahu xumaan buu ku dhex dhacaa, Laakiinse ergadii aamin ahu waa caafimaad.

Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

18 C aydhnimo iyo ceebba waxaa lahaan doona kii edbinta diida, Laakiinse kii canaanta maqla waa la murwayn doonaa.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

19 W ixii la doonayay oo la gaadhay nafta way u macaan tahay, Laakiinse nacasyadu aad bay u karhaan inay sharka ka fogaadaan.

Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 K ii kuwa caqliga leh la socdaa, caqli buu yeelan doonaa, Laakiinse kii nacasyada raacaa waa baabbi'i doonaa.

Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

21 D embilayaasha waxaa eryada shar, Laakiinse kuwa xaqa ah abaal wanaagsan baa loo gudi doonaa.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

22 N inkii wanaagsanu dhaxal buu uga tagaa carruurta carruurtiisa, Oo maalka dembilahana waxaa loo kaydiyaa kuwa xaqa ah.

Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

23 B eerta masaakiinta waxaa ku taal cunto badan, Laakiinse gardarro aawadeed in baa loo baabbi'iyaa.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

24 K ii ushiisa ceshadaa wiilkiisuu neceb yahay; Laakiinse kii wiilkiisa jecelu aad buu u edbiyaa.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

25 K an xaqa ahu wax buu cunaa ilaa naftiisu dheregto, Laakiinse caloosha kuwa sharka lahu way baahnaan doontaa.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.