1 A wise son heareth his father's instruction; But a scoffer heareth not rebuke.
Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.
2 A man shall eat good by the fruit of his mouth; But the soul of the treacherous shall eat violence.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.
3 H e that guardeth his mouth keepeth his life; But he that openeth wide his lips shall have destruction.
Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.
4 T he soul of the sluggard desireth, and hath nothing; But the soul of the diligent shall be made fat.
Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.
5 A righteous man hateth lying; But a wicked man is loathsome, and cometh to shame.
Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.
6 R ighteousness guardeth him that is upright in the way; But wickedness overthroweth the sinner.
Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.
7 T here is that maketh himself rich, yet hath nothing: There is that maketh himself poor, yet hath great wealth.
Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.
8 T he ransom of a man's life is his riches; But the poor heareth no threatening.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.
9 T he light of the righteous rejoiceth; But the lamp of the wicked shall be put out.
Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 B y pride cometh only contention; But with the well-advised is wisdom.
От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.
11 W ealth gotten by vanity shall be diminished; But he that gathereth by labor shall have increase.
Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.
12 H ope deferred maketh the heart sick; But when the desire cometh, it is a tree of life.
Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.
13 W hoso despiseth the word bringeth destruction on himself; But he that feareth the commandment shall be rewarded.
Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.
14 T he law of the wise is a fountain of life, That one may depart from the snares of death.
Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.
15 G ood understanding giveth favor; But the way of the transgressor is hard.
Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.
16 E very prudent man worketh with knowledge; But a fool flaunteth his folly.
Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.
17 A wicked messenger falleth into evil; But a faithful ambassador is health.
Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.
18 P overty and shame shall be to him that refuseth correction; But he that regardeth reproof shall be honored.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.
19 T he desire accomplished is sweet to the soul; But it is an abomination to fools to depart from evil.
Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 W alk with wise men, and thou shalt be wise; But the companion of fools shall smart for it.
Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.
21 E vil pursueth sinners; But the righteous shall be recompensed with good.
Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.
22 A good man leaveth an inheritance to his children's children; And the wealth of the sinner is laid up for the righteous.
Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.
23 M uch food is in the tillage of the poor; But there is that is destroyed by reason of injustice.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.
24 H e that spareth his rod hateth his son; But he that loveth him chasteneth him betimes.
Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.
25 T he righteous eateth to the satisfying of his soul; But the belly of the wicked shall want.
Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.