1 A good name is better than precious oil; and the day of death, than the day of one's birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting: for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart is made glad.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool: this also is vanity.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely extortion maketh the wise man foolish; and a bribe destroyeth the understanding.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than the beginning thereof; and the patient in spirit is better than the proud in spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 B e not hasty in thy spirit to be angry; for anger resteth in the bosom of fools.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 S ay not thou, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is as good as an inheritance; yea, more excellent is it for them that see the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defence, even as money is a defence; but the excellency of knowledge is, that wisdom preserveth the life of him that hath it.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 C onsider the work of God: for who can make that straight, which he hath made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider; yea, God hath made the one side by side with the other, to the end that man should not find out anything that shall be after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 A ll this have I seen in my days of vanity: there is a righteous man that perisheth in his righteousness, and there is a wicked man that prolongeth his life in his evil-doing.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 B e not righteous overmuch; neither make thyself overwise: why shouldest thou destroy thyself?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 B e not overmuch wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from that withdraw not thy hand: for he that feareth God shall come forth from them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 W isdom is a strength to the wise man more than ten rulers that are in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 S urely there is not a righteous man upon earth, that doeth good, and sinneth not.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 A lso take not heed unto all words that are spoken, lest thou hear thy servant curse thee;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 f or oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this have I proved in wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 T hat which is, is far off and exceeding deep; who can find it out?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I turned about, and my heart was set to know and to search out, and to seek wisdom and the reason of things, and to know that wickedness is folly, and that foolishness is madness.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 A nd I find more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, and whose hands are bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 B ehold, this have I found, saith the Preacher, laying one thing to another, to find out the account;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 w hich my soul still seeketh, but I have not found: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 B ehold, this only have I found: that God made man upright; but they have sought out many inventions.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.