1 N ow Jethro, the priest of Midian, Moses' father-in-law, heard of all that God had done for Moses, and for Israel his people, how that Jehovah had brought Israel out of Egypt.

След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

2 A nd Jethro, Moses' father-in-law, took Zipporah, Moses' wife, after he had sent her away,

то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

3 a nd her two sons; of whom the name of the one was Gershom; for he said, I have been a sojourner in a foreign land:

и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

4 a nd the name of the other was Eliezer; for he said, The God of my father was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh.

името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

5 A nd Jethro, Moses' father-in-law, came with his sons and his wife unto Moses into the wilderness where he was encamped, at the mount of God:

и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

6 a nd he said unto Moses, I, thy father-in-law Jethro, am come unto thee, and thy wife, and her two sons with her.

и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

7 A nd Moses went out to meet his father-in-law, and did obeisance, and kissed him: and they asked each other of their welfare; and they came into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

8 A nd Moses told his father-in-law all that Jehovah had done unto Pharaoh and to the Egyptians for Israel's sake, all the travail that had come upon them by the way, and how Jehovah delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

9 A nd Jethro rejoiced for all the goodness which Jehovah had done to Israel, in that he had delivered them out of the hand of the Egyptians.

А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

10 A nd Jethro said, Blessed be Jehovah, who hath delivered you out of the hand of the Egyptians, and out of the hand of Pharaoh; who hath delivered the people from under the hand of the Egyptians.

Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

11 N ow I know that Jehovah is greater than all gods; yea, in the thing wherein they dealt proudly against them.

Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

12 A nd Jethro, Moses' father-in-law, took a burnt-offering and sacrifices for God: and Aaron came, and all the elders of Israel, to eat bread with Moses' father-in-law before God.

Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 A nd it came to pass on the morrow, that Moses sat to judge the people: and the people stood about Moses from the morning unto the evening.

На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 A nd when Moses' father-in-law saw all that he did to the people, he said, What is this thing that thou doest to the people? why sittest thou thyself alone, and all the people stand about thee from morning unto even?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 A nd Moses said unto his father-in-law, Because the people come unto me to inquire of God:

А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 w hen they have a matter, they come unto me; and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God, and his laws.

Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 A nd Moses' father-in-law said unto him, The thing that thou doest is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 T hou wilt surely wear away, both thou, and this people that is with thee: for the thing is too heavy for thee; thou art not able to perform it thyself alone.

И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 H earken now unto my voice, I will give thee counsel, and God be with thee: be thou for the people to God-ward, and bring thou the causes unto God:

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 a nd thou shalt teach them the statutes and the laws, and shalt show them the way wherein they must walk, and the work that they must do.

и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 M oreover thou shalt provide out of all the people able men, such as fear God, men of truth, hating unjust gain; and place such over them, to be rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens:

Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 a nd let them judge the people at all seasons: and it shall be, that every great matter they shall bring unto thee, but every small matter they shall judge themselves: so shall it be easier for thyself, and they shall bear the burden with thee.

и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

23 I f thou shalt do this thing, and God command thee so, then thou shalt be able to endure, and all this people also shall go to their place in peace.

Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

24 S o Moses hearkened to the voice of his father-in-law, and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

25 A nd Moses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people, rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 A nd they judged the people at all seasons: the hard causes they brought unto Moses, but every small matter they judged themselves.

Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

27 A nd Moses let his father-in-law depart; and he went his way into his own land.

След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.