1 N ow Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses and for Israel His people, and that the Lord had brought Israel out of Egypt.

След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

2 T hen Jethro, Moses’ father-in-law, took Zipporah, Moses’ wife, after Moses had sent her back,

то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

3 A nd her two sons, of whom the name of the one was Gershom, for Moses said, I have been an alien in a strange land;

и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

4 A nd the name of the other was Eliezer, for the God of my father, said Moses, was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh.

името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

5 A nd Jethro, Moses’ father-in-law, came with Moses’ sons and his wife to the wilderness where he was encamped at the mount of God.

и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

6 A nd he said to Moses, I, your father-in-law Jethro, am come to you and your wife and her two sons with her.

и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

7 A nd Moses went out to meet his father-in-law and bowed in homage and kissed him; and each asked the other of his welfare and they came into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

8 M oses told his father-in-law all the Lord had done to Pharaoh and the Egyptians for Israel’s sake and all the hardships that had come upon them by the way and how the Lord delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

9 J ethro rejoiced for all the goodness the Lord had done to Israel in that He had delivered them out of the hand of the Egyptians.

А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

10 J ethro said, Blessed be the Lord, Who has delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of Pharaoh, Who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

11 N ow I know that the Lord is greater than all gods. Yes, in the thing in which they dealt proudly.

Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

12 A nd Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and sacrifices to God, and Aaron came with all the elders of Israel to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 N ext day Moses sat to judge the people, and the people stood around Moses from morning till evening.

На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 W hen Moses’ father-in-law saw all that he was doing for the people, he said, What is this that you do for the people? Why do you sit alone, and all the people stand around you from morning till evening?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 M oses said to his father-in-law, Because the people come to me to inquire of God.

А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 W hen they have a dispute they come to me, and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God and His laws.

Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 M oses’ father-in-law said to him, The thing that you are doing is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 Y ou will surely wear out both yourself and this people with you, for the thing is too heavy for you; you are not able to perform it all by yourself.

И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 L isten now to; I will counsel you, and God will be with you. You shall represent the people before God, bringing their cases and causes to Him,

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 T eaching them the decrees and laws, showing them the way they must walk and the work they must do.

и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 M oreover, you shall choose able men from all the people—God-fearing men of truth who hate unjust gain—and place them over thousands, hundreds, fifties, and tens, to be their rulers.

Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 A nd let them judge the people at all times; every great matter they shall bring to you, but every small matter they shall judge. So it will be easier for you, and they will bear the burden with you.

и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

23 I f you will do this, and God so commands you, you will be able to endure, and all these people also will go to their in peace.

Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

24 S o Moses listened to and heeded the voice of his father-in-law and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

25 M oses chose able men out of all Israel and made them heads over the people, rulers of thousands, of hundreds, of fifties, and of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 A nd they judged the people at all times; the hard cases they brought to Moses, but every small matter they decided themselves.

Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

27 T hen Moses let his father-in-law depart, and he went his way into his own land.

След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.