1 N ow when David and his men came home to Ziklag on the third day, they found that the Amalekites had made a raid on the South (the Negeb) and on Ziklag, and had struck Ziklag and burned it with fire,

И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

2 A nd had taken the women and all who were there, both great and small, captive. They killed no one, but carried them off and went on their way.

Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого - нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

3 S o David and his men came to the town, and behold, it was burned, and their wives and sons and daughters were taken captive.

А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

4 T hen David and the men with him lifted up their voices and wept until they had no more strength to weep.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

5 D avid’s two wives also had been taken captive, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail, the widow of Nabal the Carmelite.

Също и двете Давидови жени бяха пленени - езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

6 D avid was greatly distressed, for the men spoke of stoning him because the souls of them all were bitterly grieved, each man for his sons and daughters. But David encouraged and strengthened himself in the Lord his God.

И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

7 D avid said to Abiathar the priest, Ahimelech’s son, I pray you, bring me the ephod. And Abiathar brought him the ephod.

Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

8 A nd David inquired of the Lord, saying, Shall I pursue this troop? Shall I overtake them? The Lord answered him, Pursue, for you shall surely overtake them and without fail recover all.

И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

9 S o David went, he and the 600 men with him, and came to the brook Besor; there those remained who were left behind.

Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

10 B ut David pursued, he and 400 men, for 200 stayed behind who were too exhausted and faint to cross the brook Besor.

понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

11 T hey found an Egyptian in the field and brought him to David, and gave him bread and he ate, and water to drink,

и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

12 A nd a piece of a cake of figs and two clusters of raisins; and when he had eaten, his spirit returned to him, for he had eaten no food or drunk any water for three days and three nights.

дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

13 A nd David said to him, To whom do you belong? And from where have you come? He said, I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite; and my master left me because three days ago I fell sick.

Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. Господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

14 W e had made a raid on the South (Negeb) of the Cherethites and upon that which belongs to Judah and upon the South (Negeb) of Caleb. And we burned Ziklag with fire.

Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

15 A nd David said to him, Can you take me down to this band? And he said, Swear to me by God that you will neither kill me nor deliver me into the hands of my master, and I will bring you down to this band.

Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

16 A nd when he had brought David down, behold, the raiders were spread abroad over all the land, eating and drinking and dancing because of all the great spoil they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.

И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

17 A nd David smote them from twilight even to the evening of the next day, and not a man of them escaped, except 400 youths who rode camels and fled.

И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

18 D avid recovered all that the Amalekites had taken and rescued his two wives.

Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

19 N othing was missing, small or great, sons or daughters, spoil or anything that had been taken; David recovered all.

Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

20 A lso David captured all the flocks and herds, and the people drove those animals before him and said, This is David’s spoil.

Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

21 A nd David came to the 200 men who were so exhausted and faint that they could not follow and had been left at the brook Besor. They came to meet David and those with him, and when he came near to the men, he saluted them.

И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

22 T hen all the wicked and base men who went with David said, Because they did not go with us, we will give them nothing of the spoil we have recovered, except that every man may lead away his wife and children and depart.

А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му - тях нека вземат и да си отидат.

23 D avid said, You shall not do so, my brethren, with what the Lord has given us. He has preserved us and has delivered into our hands the troop that came against us.

Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

24 W ho would listen to you in this matter? For as is the share of him who goes into the battle, so shall his share be who stays by the baggage. They shall share alike.

И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

25 A nd from that day to this he made it a statute and ordinance for Israel.

И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израел, както е и до днес.

26 W hen David came to Ziklag, he sent part of the spoil to the elders of Judah, his friends, saying, Here is a gift for you of the spoil of the enemies of the Lord:

А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

27 F or those in Bethel, Ramoth of the Negeb, Jattir,

Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

28 A roer, Siphmoth, Eshtemoa,

на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

29 R acal, the cities of the Jerahmeelites, the cities of the Kenites,

на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

30 H ormah, Bor-ashan, Athach,

на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

31 H ebron, and for those in all the places David and his men had habitually haunted.

на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.