1 N ow when the Lord knew (learned, became aware) that the Pharisees had been told that Jesus was winning and baptizing more disciples than John—
А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,
2 T hough Jesus Himself did not baptize, but His disciples—
не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,
3 H e left Judea and returned to Galilee.
напусна Юдея и пак отиде към Галилея.
4 I t was necessary for Him to go through Samaria.
И трябваше да мине през Самария.
5 A nd in doing so, He arrived at a Samaritan town called Sychar, near the tract of land that Jacob gave to his son Joseph.
И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 A nd Jacob’s well was there. So Jesus, tired as He was from His journey, sat down by the well. It was then about the sixth hour (about noon).
Там беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.
7 P resently, when a woman of Samaria came along to draw water, Jesus said to her, Give Me a drink—
Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.
8 F or His disciples had gone off into the town to buy food—
Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 T he Samaritan woman said to Him, How is it that You, being a Jew, ask me, a Samaritan woman, for a drink?—For the Jews have nothing to do with the Samaritans—
Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 J esus answered her, If you had only known and had recognized God’s gift and Who this is that is saying to you, Give Me a drink, you would have asked Him and He would have given you living water.
Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!
11 S he said to Him, Sir, You have nothing to draw with and the well is deep; how then can You provide living water?
Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 A re You greater than and superior to our ancestor Jacob, who gave us this well and who used to drink from it himself, and his sons and his cattle also?
Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 J esus answered her, All who drink of this water will be thirsty again.
Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 B ut whoever takes a drink of the water that I will give him shall never, no never, be thirsty any more. But the water that I will give him shall become a spring of water welling up (flowing, bubbling) within him unto (into, for) eternal life.
а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 T he woman said to Him, Sir, give me this water, so that I may never get thirsty nor have to come here to draw.
Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16 A t this, Jesus said to her, Go, call your husband and come back here.
Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 T he woman answered, I have no husband. Jesus said to her, You have spoken truly in saying, I have no husband.
Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;
18 F or you have had five husbands, and the man you are now living with is not your husband. In this you have spoken truly.
защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.
19 T he woman said to Him, Sir, I see and understand that You are a prophet.
Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 O ur forefathers worshiped on this mountain, but you say that Jerusalem is the place where it is necessary and proper to worship.
Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 J esus said to her, Woman, believe Me, a time is coming when you will worship the Father neither in this mountain nor in Jerusalem.
Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Y ou do not know what you are worshiping. We do know what we are worshiping, for salvation comes from the Jews.
Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 A time will come, however, indeed it is already here, when the true (genuine) worshipers will worship the Father in spirit and in truth (reality); for the Father is seeking just such people as these as His worshipers.
Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 G od is a Spirit (a spiritual Being) and those who worship Him must worship Him in spirit and in truth (reality).
Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 T he woman said to Him, I know that Messiah is coming, He Who is called the Christ (the Anointed One); and when He arrives, He will tell us everything we need to know and make it clear to us.
Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 J esus said to her, I Who now speak with you am He.
Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.
27 J ust then His disciples came and they wondered (were surprised, astonished) to find Him talking with a woman. However, not one of them asked Him, What are You inquiring about? or What do You want? or, Why do You speak with her?
В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 T hen the woman left her water jar and went away to the town. And she began telling the people,
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 C ome, see a Man Who has told me everything that I ever did! Can this be the Christ?
Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 S o the people left the town and set out to go to Him.
Те излязоха от града и отиваха при Него.
31 M eanwhile, the disciples urged Him saying, Rabbi, eat something.
В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.
32 B ut He assured them, I have food (nourishment) to eat of which you know nothing and have no idea.
А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 S o the disciples said one to another, Has someone brought Him something to eat?
Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 J esus said to them, My food (nourishment) is to do the will (pleasure) of Him Who sent Me and to accomplish and completely finish His work.
Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
35 D o you not say, It is still four months until harvest time comes? Look! I tell you, raise your eyes and observe the fields and see how they are already white for harvesting.
Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
36 A lready the reaper is getting his wages, for he is gathering fruit (crop) unto life eternal, so that he who does the planting and he who does the reaping may rejoice together.
Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 F or in this the saying holds true, One sows and another reaps.
Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.
38 I sent you to reap a crop for which you have not toiled. Other men have labored and you have stepped in to reap the results of their work.
Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 N ow numerous Samaritans from that town believed in and trusted in Him because of what the woman said when she declared and testified, He told me everything that I ever did.
И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
40 S o when the Samaritans arrived, they asked Him to remain with them, and He did stay there two days.
И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.
41 T hen many more believed in and adhered to and relied on Him because of His personal message.
И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 A nd they told the woman, Now we no longer believe (trust, have faith) just because of what you said; for we have heard Him ourselves, and we know that He truly is the Savior of the world, the Christ.
и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43 B ut after these two days Jesus went on from there into Galilee—
След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.
44 A lthough He Himself declared that a prophet has no honor in his own country.
Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.
45 H owever, when He came into Galilee, the Galileans also welcomed Him and took Him to their hearts eagerly, for they had seen everything that He did in Jerusalem during the Feast; for they too had attended the Feast.
И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 S o Jesus came again to Cana of Galilee, where He had turned the water into wine. And there was a certain royal official whose son was lying ill in Capernaum.
И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 H aving heard that Jesus had come back from Judea into Galilee, he went away to meet Him and began to beg Him to come down and cure his son, for he was lying at the point of death.
Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 T hen Jesus said to him, Unless you see signs and miracles happen, you never will believe (trust, have faith) at all.
Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 T he king’s officer pleaded with Him, Sir, do come down at once before my little child is dead!
Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.
50 J esus answered him, Go in peace; your son will live! And the man put his trust in what Jesus said and started home.
Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.
51 B ut even as he was on the road going down, his servants met him and reported, saying, Your son lives!
И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.
52 S o he asked them at what time he had begun to get better. They said, Yesterday during the seventh hour (about one o’clock in the afternoon) the fever left him.
А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 T hen the father knew that it was at that very hour when Jesus had said to him, Your son will live. And he and his entire household believed (adhered to, trusted in, and relied on Jesus).
И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 T his is the second sign (wonderwork, miracle) that Jesus performed after He had come out of Judea into Galilee.
Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.