1 B y the rivers of Babylon, there we sat down, yes, we wept when we remembered Zion.

(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2 O n the willow trees in the midst of we hung our harps.

на върбите сред него окачихме арфите си.

3 F or there they who led us captive required of us a song with words, and our tormentors and they who wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow shall we sing the Lord’s song in a strange land?

Как да пеем песента Господня в чужда земя?

5 I f I forget you, O Jerusalem, let my right hand forget its skill.

Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

6 L et my tongue cleave to the roof of my mouth if I remember you not, if I prefer not Jerusalem above my chief joy!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7 R emember, O Lord, against the Edomites, that they said in the day of Jerusalem’s fall, Down, down to the ground with her!

Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

8 O Daughter of Babylon, who shall be destroyed, happy and blessed shall he be who requites you as you have served us.

Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

9 H appy and blessed shall he be who takes and dashes your little ones against the rock!

Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!