1 S ur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.

(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2 A ux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes.

на върбите сред него окачихме арфите си.

3 L à, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-vous quelques-uns des cantiques de Sion!

Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

4 C omment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel Sur une terre étrangère?

Как да пеем песента Господня в чужда земя?

5 S i je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie!

Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Q ue ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7 É ternel, souviens-toi des enfants d'Édom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!

Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

8 F ille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait!

Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

9 H eureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!

Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!